Родоският колос

03.10.2011

Родоският колос (The Colossus of Rhodes) е едно от чудесата на античния свят, което се намирало на гръцкия остров Родос. Колосът представлявал огромна статуя от бронз, изработена през 3 век пр.н.е. и претворявала изображението на бога на слънцето Хелиос (Helios). Според мненията на специалисти Родоският колос бил толкова голям, колкото Статуята на свободата в Ню Йорк. Всъщност нейният проектант френския скулптор Огюст Бартолди (Auguste Bartholdi) бил вдъхновен за символа на САЩ именно от Родоският Колос. Предполага се, че Статуята на свободата надминава легендарната фигура на Хелиос с едва 11 метра.

Родоският колос е бил построен от бронз с наметало от бял мрамор и се предполага, че е бил издигнат на входа на пристанището на остров Родос в Егейско море. Гигантската и изящна структура се е издигала на височина от 34 метра височина и е била най-високата статуя в древността. Майсторът на грандиозния монумент е бил Харес от Линдос (Chares of Lindos). Той започнал работа по Родоския колос през 292 г. пр.н.е. и завършил делото си 285 пр.н.е. Колосът стоял 66 години , чак до земетресението през 225 г. пр. н. е.

Родоският Колос 3Д Изображение

Родоският колос бил тотално унищожен от природното бедствие, но макар и повалена, статуята е представлявала туристическа забележителност до 654 г., когато арабите отнасят и продават бронзовите й части. Легендата разказва, че сирийският княз заповядал останките на Родоския колос да бъдат пренесени в Сирия, като за тяхното транспортиране били използвани 900 камили.

Гигантското чудо не било възстановено, защото оракул предсказал, че това ще донесе нещастие на хората. Боговете се бунтували срещу Хелиос, а хората не трябвало да се месят. Въпреки твърденията, че Колосът се е намирал на някое от трите пристанища, днес тази теза остава незащитена. Най-вероятно е той да е бил издигнат върху акропола, в очертанията на светилището на бог Хелиос.

Много историци през вековете описват Родоския колос макар и никой от тях да не е виждал величествения монумент на живо. Едно описание идва от Мартин Хемскерк през 14 век. Той описва статуята на Бога-Слънце като един червеникаво - кафяв исполин, висок 35 - 40 метра. Той държал в ръката си, високо над главата съд с разпалени въглени и стоял разкрачен над входа на пристанището, което било широко 300 метра.

За най-достоверно се счита описанието на Филон. Той разказва, че Родоският колос изглеждал като мъжка фигура със свободна стойка и се издигал върху пиедестал от снежно бял мрамор. В пиедестала, висок 15 метра, за стабилност били закрепени долните части на ходилата, а те били толкова високи, че „сами по себе си надминавали всички други статуи”. В издигнатата си ръка държал факел, който можел да се пали, така че служел като дневен и нощен фар.

За направата на Родоския колос се трудили голям брои скулптури и помощници. Най-напред Харес отлял и поставил краката на Колоса, след което парче по парче отливал другите части на тялото, споявал ги с частите, които вече били поставени. Нарастващата скулптура била затрупана с огромно количество глина и пясък, които закривали завършената част, а около пръстта натрупал камъни, които да крепят фигурата на Хелиос. За издигането на Родоския колос Харес израсходвал общо 500 таланта мед (тогавашната мярка) и 300 таланта желязо, което се равнява горе-долу на 30 тона метал.

3.6
Общо 14 гласували
5 3
4 5
3 5
2 0
1 1
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати