Скалите на Мохер

16.12.2013
Скалите на Мохер

Ирландия, намираща се на самия край на Европа, е известна сред туристите най-вече с красивата си природа, с многобройните си манастири и високи каменни кръстове, пръснати из различни нейни части, с бирата Гинес, сервирана в типичните ирландски пъбове, с гостоприемството на местните жители и с монументите от отдавна отминали времена.

Много от забележителностите ѝ се намират в столицата или в по-големите градове, докато други се крият на по-труднодостъпни места. Пример за това са скалите Мохер (Cliffs of Moher), които от векове са привличали многобройни авантюристи. Те се намират на брега на Атлантическия океан и според местните жители са създадени от боговете.

Скалите на Мохер се издигат на около 200 м. над водната повърхност и представляват огромни каменни масиви, които сякаш са изсечени от човешка ръка. Простират се на около 8 км. по протежение на атлантическия бряг и неслучайно стигат до петото място в класацията за Новите природни чудеса по света.

Скалите на Мохер са вдъхновявали векове наред писатели и поети, художници и фотографи. Показвани са в многобройни филми, сред които и нашумялият "Хари Потър и нечистокръвния принц". Тук е разпръсната и пръстта на световно известната певица Дъсти Спрингфийлд, на която е отредено място в Залата на славата на рокендрола и в Британската музикална зала на славата.

За хълмовете на Мохер Джеймс Планкет пише: "В мъгливо време те изглеждат... като кошмарът на някой полудял бог; при хубаво време, особено по залез слънце, те принадлежат на митологическо земно царство."

Скалите на Мохер, Ирландия

Със скалите са свързани и безброй легенди. На скала, подобна на седнала жена с лице към океана, местните хора са дали името Вещицата Мал. Според преданията това е злата вещица, която преследвала добрия Кухулин, искайки да го убие. Не преценила последния си скок, с който да го хване и паднала в бушуващите води на Атлантическия океан.

От нея останало единствено тази скала, която е нейният вкаменен образ. Малко по-надалеч пък се намира Скалата на жребците, но вече никой не си спомня защо е кръстена така. В ирландската митология наистина има крилати жребци, които се хвърлят в морето, но не е известно защо го правят.

Суровата красота на скалите, които сякаш са храбри стражи на брега, е неописуема. Тук няма зеленина или цветя. Всичко е само камък. И въпреки това пейзажите са величествени. Това е причината през 1835 г. Корнелиус О' Брайън, местен земевладелец и член на парламента, да построи кула, която първоначално служи единствено за наблюдателница.

Малко по-късно, обаче, поради големия интерес към нея, предприемчивия О' Брайън отваря и кафене в нея. Удивителните гледки, шума от разбиващите се вълни и многобройните птици, кръжащи наоколо превърнали кулата О' Брайън в едно от най-предпочитаните места за срещи. Тук, на фона на уникалните пейзажи, хората получавали вкусна храна и различни напитки, които освен това били съпроводени от гайдите на различни музиканти.

Можете да посетите скалите на Мохер по всяко време на годината, но за най-благоприятен се счита месец май, когато има най-много слънце и най-малко дъжд.

4.3
Общо 4 гласували
5 2
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати