Глухите камъни

07.10.2011
Глухите камъни

Глухите камъни е тракийски укрепен комплекс, който се намира на няколко километра от село Малко градище, разположено в община Любимец. Скалното светилище „Глухите камъни” стои при надморска височина от 530 метра и е една от най-големите археологически и културно-исторически светини на територията на България. Глухите камъни е и един от най-големите подобни култови обекти на територията на страната. Живописната област на Родопа планина е доказателство, че освен многобройните и красиви природни местности, тя е и лоно на едни от най-древните народи, обитавали българските територии.

Скалното тракийско светилище Глухите камъни се състои от няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива. Върху монолитен скален блок, висок значителните 30 метра са издълбани стотици трапецовидни ниши. В подножието на един от скалните масиви при Глухите камъни е оформена и скална гробница. Тя е с размери 2 метра дължина и 1.5 метра широчина. В източната част на тази гробната камера могат да се видят издялани от скалите легло и малка ниша. Малко по-встрани се виждат и следи от втора гробница, която остава недовършена. На изток в комплекса Глухите камъни има скален масив, в който е изсечено стълбище.

Това са 33 издялани в камъка стъпала. То пък води до върха, където е издълбан своеобразен басейн или реално тук е , представляваща мавзолей с размери 3х3 метра. Над 200 култови скални ниши се виждат по повърхостта на останалите два скални масива. Тази част на североизточните Родопи не е избрана случайно за издигането на подобно тракийско светилище. Смята се, че мястото на Глухите камъни е внимателно подбрано, с отлична видимост към всички посоки на света. Освен това красотата на природата е невероятна и обгражда Глухите камъни от всички страни.

Изчислено е, че целият погребален комплекс Глухите камъни е бил е бил едно от най-големите тракийски светилища още преди новата ера. В онези антични времена Глухите камъни е бил ограден с голяма крепостна стена, основите на която могат да се видят и до днес. Според традициите и вярванията на древните траки, светилищата, които били разположени на високо и закътано място и доминирали над околните земи се считат за най-свещени и важни.

За траките височината на скалата олицетворявала ритуала на преминаване от земния живот към свещеното, ментално съществуване и допира до божественото. Този‚ който се издига‚ изкачвайки стъпалата на светилището‚ които водят към небето‚ губи част от човешката си същност и плът. Изкачването по стълбите и стигането до върха символизирало допира до отвъдното, по-чисто и по-възвишено място.

4.2
Общо 6 гласували
5 3
4 1
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати