Църква Свети Димитър Солунски
Един от забележителните храмове в старопрестолната българска столица Велико Търново е църквата Свети Димитър Солунски. Сгушена под североизточния склон на хълма Трапезица, точно в източното подножие на едноименната крепост, Свети Димитър Солунски стои на десния бряг на река Янтра.
Уникална е с това, че е най-старият и точно датиран средновековен храм във Велико Търново. Църквата е обявена за народна старина още през 1927 година, за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964 година. От 1974 година насам Свети Димитър Солунски има и статут на художествен паметник на културата с национално значение.
Своето начало църквата Свети Димитър Солунски води от 12 век. Храмът е неизменно свързан с обявяването на въстанието през 1185 година под ръководството на болярите Асен и Петър за отхвърляне на византийското владичество. За Средновековна България храмът е бил ключов.
В него са коронясани първите владетели от Асеновата династия - Петър, Асен и Калоян. Манастирът към църквата се появява едва през 16 и 18 век. При археологическите разкопки през 1971 година са открити четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг, които свидетелстват за манастирската обител при църквата Свети Димитър Солунски.
Църквата и манастирът около нея функционират до третата четвърт на 18 век. Предполага се, че по това време са били сериозно разрушени от земетресения. когато са били разрушени, най-вероятно при земетресение. Още през втората половина на 14 век църквата Свети Димитър Солунски била разрушена, а при реставрацията тук се появил християнски некропол.
Той просъществувал до началото на 20 век. Некрополът дава на археолозите ценна работа и свидетелства, като от него са разкрити и проучени повече от 500 погребения, съхранени днес в специална костница в северната част на двора на Свети Димитър Солунски.
Земетресението през 1913 година окончателно унищожава храма. След него са запазени единствено апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши. Още през 19 век обаче Свети Димитър Солунски започва да запада, след като е ограбена от кърджалиите. Д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов и Феликс Каниц са част от хората, които са оставили сведения за храма през 19 век.
Църквата Свети Димитър Солунски спада към т. нар. група църкви със “стегнат кръст” – при нея куполът се носи от изток и запад от полуцилиндрични сводове. Притворът е едноделен, а от южната и северната страна са пристроени галерии.
Храмът Свети Димитър Солунски е издигнат на принципа на т.нар. смесен градеж – редуват се каменни и тухлени редове. Фасадите на храма са украсени с типичните за късно средновековната епоха аркирани ниши. Разноцветни керамични панички и розети покрити с глазура красят техните архиволти.
Архитектурната реставрация на църквата Свети Димитър Солунски започва през 1977 година. Възстановеният храм е открит като музеен обект през 1985 година във връзка с 800-годишния юбилей от въстанието на Петър и Асен срещу византийците и обявяването на Търновград за столица на възобновената българска държава. Във вътрешността на храма, в олтарната му част за запазени останки от два живописни слоя.
