Руската Църква Свети Николай

Руската Църква ”Свети Николай” или известна само като Руската Църква е забележителна религиозна постройка в центъра на София. Наред с Александър Невски, църквата Света Неделя и Света София, Руската Църква ”Свети Николай” допълва комплексът от религиозни паметници с българската столица, които са сред най-големите културни забележителности на града. Руската Църква ”Свети Николай” се намира между сградата на Министерски Съвет и Парламента.

Строителството на Руската Църква започва в края 19 век, като точната дата на полагане на основите не е ясна. Изграждащите работи продължават доста дълго, като официално храмът е осветен пред 1913 г., в навечерието на Първата световна война. Сградата на Руската Църква е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски, който е участвал и в изграждането на храм-паметника на Шипка.

”Свети Николай” е отклик на религиозните нужди на руските имигранти в София. Руската църква е впечатляваща със своите стенописи, които са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов. Този художник е и един от авторите на стенописите в „Александър Невски“. Петте малки купола на църквата, централният от които достига до 19 метра височина, са от злато. Камбаните на Руската църква са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замисъл за ”Свети Николай” е той да служи като параклис към посолството на Русия в България. Това обаче не става и храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. Руска задгранична църква.

Архитектурата на традициите на Руската Църква ”Свети Николай” следва стриктно стила на руската църковна архитектура от 19 век, Църквата е забележителна със запазени древноруски кубета - т. нар. "луковици".

Едновременно с това в нея се съчетават традиционните староруски мозайки и дърворезби. Руската църква обаче има и някои елементи на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо самия олтар на ”Свети Николай”. Входът на храма е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток, в резултат на което двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора - вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.

През 2003 г. бе отбелязана 50-годишнината на представителството на Московската патриаршия на Руската православна църква в София. В тържествата участва делегация на Руската православна църква начело с първия заместник-председател на отдела за международни църковни връзки на Московската патриаршия архиепископ Калужки и Боровски Климент.

До 1917 г. Свято-Николаевският храм е бил черква на руската дипломатическа мисия в България. От 1921 до 1950 г. храмът е стопанисван от архиепископ Богучански Серафим (Соболев), управляващ руските православни енории в България. Владика Серафим е погребан в криптата на храма под олтара. През 20-те години храмът е бил център на духовния живот на повече от трите хиляди руски емигранти, дошли в България. През 1953 г. Руската църква в София става храм на представителството на Московската патриаршия.