Базиликата Сан Марко

16.11.2012
Базиликата Сан Марко във Венеция

Базиликата Сан Марко (Saint Mark) във Венеция (Venice) е изпълнявала няколко съществени функции през вековете. Тя е била църква, параклис на Палацо Дукале (Ducal Palace), а от 1807 – градска катедрала. Базиликата е построена през 829 година.

Навремето дожът (Doge) е бил избиран в Палацо Дукале и след това представян на гражданите в базиликата Сан Марко. След това излизал на площада и се срещал с хората, където се провеждали специални церемонии.

Много различни официални церемонии са се организирали в базиликата Сан Марко – като благославяне на войници преди тръгването им за война или представянето на знамена, взети от врага.

През 1177 година в базиликата Сан Марко се състояло историческо събитие. Имената на най-могъщите мъже в Европа били издълбани върху мраморния под на атриума – на папа Алектсандър Трети (Alexander III)и на императора Федерико Барбароса (Federico Barbarossa). Това станало по повод сключването на мир във Венеция, организирано от венецианския дож Себастиано Дзиани ( Sebastiano Ziani).

През 1201 година старият венециански дож Енрико Дандоло (Enrico Dandolo) събрал в базиликата Сан Марко кръстоносци от цяла Европа, за да ги изпрати в Светата земя. Те се събрали в базиликата, за да получат закрила от самия Бог. През 1377 година, когато венецианската република била сериозно атакувана, народът настоял армията да бъде поведена от Ветор Писани (Vettor Pisani) и го отвела в базиликата Сан Марко, за да може дожът да го дари с титлата водач на армията в защита на града.

Базиликата Сан Марко е била място както за молитви на венецианците, така и за големи събирания. През 1576 година хората се събрали, за да решат, че имат нужда от храм, посветен на Христос Спасителя, а през 1630 година се събрали, за да обсъдят изграждането на храм на Дева Мария. И в двата случая целта на изграждане на храмовете била спасение от чумна епидемия. През 1797 година хората отново се събрали в базиликата Сан Марко, когато Венеция се сбогувала със своята независимост.

Базиликата Сан Марко отвътре

Базиликата Сан Марко е била украсявана с много дарове от търговци и корабоплаватели. Всички дарове се поднасяли, за да се утвърди чрез базиликата статутът на могъщата венецианска република.

През 1807 година базиликата Сан Марко е превърнала в седалище на патриарха на Венеция.

Гръцкият архитектурен план във формата на кръст е заложен в основата на базиликата. Над кръста се издигат пет купола, които олицетворяват присъствието на Бог.

Интериорът на базиликата е разкошен и трудно може да се намери в друга византийска (Byzantine) църква. Базиликата е украсена с изящни мозайки, а мраморните декоративни елементи са изключително красиви. Някои от материалите, използвани за базиликата, са взети от сгради в Константинопол (Constantinople).

В базиликата могат да се видят много пурпурни елементи, тъй като навремето пурпурното се е смятало за символ на власт. Камъкът, известен като порфир (porphyry) е използван в интериора на църквата, за да покаже венецианската мощ и слава.

През деветнадесети век е създаден музеят на Сан Марко. Той се намира над североизточния атриум. В него има много манускрипти, персийски килими, фрагменти от древни мозайки.

4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати