Сан Лео

Сан Лео е малко средновековно градче намиращо се в долината Валмарекиа (Valmarecchia), близо до Римини, в южната част на областта Емилия Романя (Emilia Romagna), затворен между Тоскана (Тoscana), Марке (Marche) и Република Сан Марино. Средновековното градче се издига върху една огромна маса от варовик и пясък, пълна с отвесни скали и въртеливи върхове, обрасли с растителност и речни корита, резултат от сложни и бурни геоложки процеси.

Това прави Сан Лео един парадигматичен пример за забележителните геоморфоложки явления характерни за Валмарекиа. Обявен, още от древността за естествена природна крепост, заради величествената скала, издигаща се почти на 600 метра надморска височина, сега Сан Лео ни предоставя една релаксираща атмосфера и изключителна панорама от гори, малки хълмове с накацали върху тях къщи, оживени пътища, а погледът ни стига чак до синевата на морето.

Античното име на града Монтефелтрио от латински Мons Feretrius е свързано с важно римско селище, построено около храм, посветен на Бог Юпитер. Въпреки, че не може да се установи точната година, в която римляните са достигнали това място, може да се твърди, че от 3-ти век датира римското укрепление, построено върху най-високата точка на хълма, като римляните са счели за ненужни крепостните стени, тъй като стръмните скали, правят хълма недостижим, от която и да е страна.

Сегашното си име, градът взима от Свети Леон, който през 4-ти век, заедно със Свети Марин (Сан Марино) пристигат от Далмация (Хърватска) и разпространяват християнството в зоната. Леон е считан за първия епископ на Монтефелтро, въпреки че църковната администрация, като такава, се основава чак между 6-ти и 7-ми век, когато около скалата се формира първото жилищно ядро, а между 8-ми и 9-ти век върху римския храм се издига и Пиеве (La Pieve) - първата църковна сграда, център на градския и църковен живот. Именно от 826 година датира първото писмено споменаване на епископа в Монтефелтро.

През 962-63 година, укреплението, в ръцете на крал Беренгарий (Berengario) от Лонгобардите (Longobardi), e обсадено от Ото I (Ottone I), кoйто връща крепостта на Църквата като подарък от династията на Каролингите. Селището изоставя античното си име и приема името Civitas Sanctis Leonis (град на Свети Леон) в чест на светеца покровител Свети Лео. През XII век, минава в ръцете на благородниците Монтефелтро до половината на века. От 1284 година до 1286 година, Сан Лео е за кратко свободна република, после преминава от господството на Малатеста от Римини, под това на техните врагове Монтефелтро от Урбино.

През 1508 година, с измирането на династията Монтефелтро, херцогството Урбино и съответно графството Сан Лео, минават във владение на Франческо Мария I, a през 1516 година на Лоренцо от Медичите. През 1631 година Папската държава си го връща, като използва крепостта за затвор и остава нейно притежание чак до 1860 година, когато се образува Кралство Италия и Сан Лео се присъединява към него. През 2006 година с референдум Сан Лео иска отделяне от областта Марке и през 2009 официално преминава към община Римини, област Емилия Романя.

Една единствена улица минава през малкото средновековно градче и разхождайки се по нея, посетителите се връщат няколко века назад във времето, заобиколени от каменни къщи и старинни паметници и средновековни дворци. Най-античната сграда е църквата Успение Богородично издигната през епохата на Каролингите и реконструирана почти изцяло по време на Романизма. Построена изцяло от каменни блокове, тя съдържа първото материално свидетелство за християнизирането на областта – оригиналната килия, в която Сан Лео се е оттеглял за молитви.

До църквата се намира катедрала от IX век, посветена на култа към Свети Леон. В началото на 1173 (датата е изваяна върху една колона) катедралата е изцяло възобновена в романско-ломбардски стил, на който се наслаждаваме и до днес.

Отделена от катедралата, се намира Кулата с камбанарията, издигната върху един хълм и вероятно с византиийски произход. Построена с голяма прецизност, тя изглежда като един компактен каменен блок, естествено продължение на скалата върху, която е построена, внушителен манифест на християнството през вековете.

На централния площад на Сан Лео могат да се видят още двореца Нардини, в който се е състояла прословутата среща между Свети Франциск от Асизи (San Francesco d’Assisi) и граф Орландо Катани (Orlando Cattani), двореца Ровере (Rovere), днес сграда на общината, двореца Медичео (Mediceo), понастоящем Музей на сакралното изкуство на горния етаж, а на долния се намира Историческия архив, Библиотеката и Турстическия офис.

Друга забележителност на Сан Лео е замъкът Сан Лео, който се издигна директно върху скалата с едно почти чудотворно равновесие. Още от Средновековието, тази непревземаема крепост е имала голямо значение, заради своята стратегическа позиция. Тя е била предмет на срещи и кървави войни между едни от най-важните родове в историята на Италия. Днес крепостта е музей на Военното изкуство и е отворена за посещение през цялата година, докато Кулата с камбанарията е отворена само през летния сезон.