Сикстинската капела

Сикстинската капела (Sistine Chapel) е част от католическия комплекс на Ватикана, главен монумент от Апостолическия дворец, като е официалната резиденция на католическия папа във Ватикана. Известна със своята архитектура и ненадмината вътрешна украса, Сикстинската капела е плод на огромния труд на велики ренесансови творци като Микеланджело (Michelangelo), Рафаел (Raphael), Бернини (Bernini), и Сандро Ботичели (Sandro Botticelli). Едно от върховните постижения на Микеланджело Бонароти и всъщност неговият върхов труд в областта на фреските представлява тавана на Сикстинската Капела.

Сикстинската капела е построена е между 1473 г. и 1484 г., по нареждане на папа Сикст IV, на когото е и кръстен католическият храм. Първата меса в капелата е отслужена на 9 август 1483 г. В Сикстинската капела заседава папския конклав в случаите, когато трябва да се избира нов папа. Именно за това на покрива на капелата има кумин. Белият дим през кумина означава, че новият папа е избран, а черният – че изборът все още е неясен и безуспешен. Конклавите заседават зад заключена врата и не излизат от залата, докато не се избере името на новия папа.

Сикстинската капела има правоъгълна форма, като размерите й на дължина достигат 40, 93 метра, а на ширина храмът е към 13, 41 метра. Височината на Сикстинската капела е 20, 70 метра. Според Стария завет такива са размерите и на Храма на Соломон. Основно капелата е разделена на две части, като по-малката е предназначена за вярващите, а по-голямата и по-обширна част включва олтара и тук се извършват религиозните церемонии.

На времето роходът (cancellata) е бил изработен от позлатено желязо, като е бил разположен по-централно, но се е наложило да бъде преместен, за да има повече пространство за папата. По-рано по време на специални церемонии стените на Сикстинската капела се покривали с красиви гоблени пресъздаващи библейски сюжети, поръчани от самия Рафаело. Те се пръснали из цяла Европа, след като френскат армия ги разграбила.

Особено популярна и красива е Сикстинската капела със своите стенописи и фрески. Най-общо стенописите са разделени на три етапа - преди Десетте Божи заповеди да бъдат дадени на Мойсей, между Мойсей и раждането на Христос и християнската епоха. Те са били изрисувани за изключително кратък период от време, от юли 1481 г. до май 1482 г., като пресъздават сцени от живота на Мойсей и Христос от Стария и Нов Завет.

Всяка сцена от двата цикъла е тематично свързана, като Старият и Новият Завет се считат за неделимо цяло. Особено забележителни са рисунките Христос дава ключовете на Св. Петър и Наказанието на Кора. И в двете творби на заден план стои триумфалната арка на Константин, който епървият християнски император, дал на папата временно властта над Римския западен свят.

Безспорно най-забележителни в Сикстинската капела са фреските, над които цели четири години полага къртовски труд гениалният Микеланджело. Според една теория Микеланджело е трябвало да изрисува вътрешността на храма, защото станал жертва на заговор на архитекта Донато Браманте и художника Рафаело. Двамата били близки приятели с Леонардо да Винчи и искали да злепоставят конкурента му скулптора Микеланджело, като го препоръчат за толкова мащабна задача по живопис. Първоначално Микеланджело искал да откаже работата в полза на Рафаело, но бил принуден да се захване със задачата по настояване на папа Юлий Втори.

Представянето му оказало огромно влияние върху творчеството на Рафаело. Той сам съсипал стенописите, над който работел, когато видял шедьоврите на своя съперник. През 1508 г. Микеланджело е нает от папа Юлий II да нарисува тавана на Сикстинската капела. Когато работата е приключена през 1512 г. таванът на Сикстинската капела грейва с 343 човешки образа и фигури.

Първоначално Микеланджело бил нает да нарисува само 12 фигури - Дванайсетте Апостоли. Изографисал Създаването на Адам и Ева в Райските градини и Потопа. Използвал е само мъже-модели, дори за женските образи, защото жени-модели се намирали много трудно и били много скъпи. Други фрески освен “Сътворението на Адам” са още библейските сцени “Отделянето на светлината от мрака”, “Отделянето на водата от сушата”, “Грехопадението” и др.