Пещера Алтамира
Пещера Алтамира (Altamira) е разположена на около 30 км. от град Сантандер, Северна Испания. Тя е обявена за "Сикстинската капела на праисторическото изкуство", тъй като в нея са открити рисунки на бизони, мечки, бикове и други животни, които датират от около 15 000 години. От 1985 г. тя е включена в Списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Историята по откриването на пещерата започва в края на 70-те години на 19 в. когато местен археолог се разхождал заедно с дъщеря си. Той заедно с негов колега започват незабавно разкопки в района и през 1880 г. публикуват своите резултати. Става ясно, че намерените рисунки са от епохата на палеолита, но първоначално никой не им вярва.
Пещерата Алтамира е обитавана преди 18 500 години, след което е била изоставена. Благодарение на скала, паднала преди около 15 000 години, тя остава запечатана векове наред, което запазва пещерните й рисунки.
Смята се, че от 20 000 до 10 000 г.пр.н.е. е най-голямата кулминация на фигуративното изкуство в праисторическите времена. През средния и късния палеолит темите и сюжетите в изкуството са поразително еднакви в обширна територия от Европа до Африка. Най-силно концентрирано изкуството е в Северна Испания и Южна Франция.
В пещерата Алтамира, която е с дължина от 296 метра и се състои от множество проходи и зали, са изрисувани над 150 изображения на животни, от които най-силно впечатление правят зубрите от т.нар. Голяма зала. Изображения на хора почти не присъстват.
По това време в Източна Испания разцъфтява стенната живопис, но тя е доста различна от намерените рисунки в Алтамира. В пещерата са изобразени предимно животни, докато в източната част на страната на преден план е човешката фигура, изобразявана като схема. Тялото и крайниците са изобразявани като чертички, а главата - точка.
Рисунките в пещерата Алтамира са навътре в пещерата, а не на входа. Те са направени с охра и с цветна глина в червен и черен цвят. Праисторическите хора са използвали релефа на стената, за да изобразят бизони, мечки, бикове, свине и птици. За разлика от схематичните рисунки, намерени в Източна Испания, тук всяко животно е нарисувано превъзходно. Животните са нарисувани бягащи, пасящи, лежащи или дори ранени.
Рисунките в Алтамира са свързани с примитивната вяра на хората от онова време. Те се прехранвали само с лов и считали, че изобразявайки животните, ще постигнат пълна власт над тях.
Пигментите, които са с естествен минерален произход, са нанасяни върху скалната основа, смесени с животинска мазнина. Боята се е нанасяла с пръсти, чрез тампони от животинска кожа и чрез издухване. Почти всички контури на нарисуваните животни са очертани с въглен.
През 1977 г. пещерата Алтамира затваря врати за посетители, тъй като ценните рисунки започнали да се увреждат от отделения при издишване въглероден двуокис. През 1982 г. започват отново да се допускат хора, но с ограничена бройка. През 2002 г. пещерата отново е затворена и до нея не се допуска публика в продължение на 8 години.
През този период любителите на пещерното изкуство посещават нейното копие, което се намира в Сантиляна дел Мар, като техният брой успява да надхвърли над 2 500 000 души. Днес пещерата Алтамира е отново отворена и всеки желаещ може да я посети и да научи много за живота на праисторическите хора.
