Албания

Албания е парламентарна република, разположена в югоизточната част на Европа. На северозапад Албания граничи с Черна гора, на североизток с Косово, на изток е по-дълга границата ѝ с Република Македония, а на югоизток и юг посредством Епир граничи с Гърция, която е най-дългата ѝ граница. Албания е разположена в югозападната част на Балканския полуостров по бреговете на Адриатическо и Йонийско море. Проливът Отранто, в най-тясната си част 75 км, я отделя от историческа Апулия в Италия, Апенински полуостров. Проливът Керкира на юг отделя Албания от Йонийските острови. Общата дължина на сухоземните граници на Албания е 717 км, от които 282 км с Гърция, 151 км с Република Македония, 112 км с Косово и 172 км с Черна гора. Крайбрежната ѝ ивица е дълга 362 км. Максималната дължина на страната в посока север-юг е около 320 км, а максималната ѝ ширина в направлението изток-запад не надхвърля 150 км. Релефът на страната се дели на две части - леко хълмист, разположен отвъд крайбрежието на Адриатическо море и планински - обхващата север, изток и юг. В превод от албански Албания означава “Земята на орлите”. Благословена с много природни ресурси, Албания е останала доста изолирана от света, заради своята планинска топография и политиката на бившето твърдолинейно правителство.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс (Durrës) (85 хил. ж.), Албасан (Elbasan) (83 хил. ж.), Шкодра (Shkodër) (82 хил. ж.), Вльора (Vlorë)(74 хил. ж.), Корча (Korçë) (65 хил. ж.), а пример за по-малък град е Кавая. Разположена на река Ишми, на 40 км от Адриатическо море, Тирана е главният индустриален и културен център на Албания. Един от най-красивите курортни градове в Албания е Поградец, а не по-малко впечатляващ е Саранда (Sarandë). Градът е разположен на брега на Охридското езеро и има доста културни забележителности. Дуръс е най-древният град в Албания и бивша столица. Административно се дели на 35 окръга или така наречените рете (rreth), 43 общини (bashki или komunë) и 314 локалитета.

Албания има значителен брой замъци и крепости, които датират от дълбока древност до Средновековието. Някои от тях продължават да са обитавани и до днес. Най-важната крепост в страната е замъкът Барат. Сред основните замъци на Албания са Розафа (Rozafa), Лежа (Lezha), Гирокастро, Бутринти (Butrinti), Порто-Палермо (Porto - Palermo), Круя (Kruja), Петрела (Petrela) и Канина (Kanina). В Албания има още десетки други замъци и укрепления. Берат (Berat) е един от историческите градове на Албания. Старата част на селището е увенчана от цитаделата (Berat Castle) и църквата. В средновековния град Гирокастра задължителна за посещение е цитаделата (Gjirokastër Castle). Комплексът в Берат в част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, като е известен като "Градът на хилядата прозореца". В курортното градче Поградец пък могат да се видят мозайка, датираща от 6 век, както и старинна крепост от 12 век.

Албания е страна с прохождащ туризъм. Крайбрежните куроти на страната са най-натоварени през юли и август, а ски-сезонът започва от края на ноември и продължава до март. Забележителности в Тирана са площадът с паметника на Скендербег, Централната джамия, Операта и Пирамидата-партиен дом. В град Леже интересна за посещение е гробницата на Скендербег (Георгиос Кастриотис), който е национален герой, освободил Албания от османците. Дурас е родното място на Йоан Кукузел и е популярен със старинния си амфитеатър. Не е за изпускане и огромното красиво пристанище с крайбрежни алеи с палми. Гирокастра (Gjirokastra) е град в Южна Албания, разположен в историческата област Епир. Старият град на Гирокастра е вписан в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО и е забележителен със своята автентична архитектура. Повече от 200 къщи са записани като паметници на културата. В близост до курорта Саранда е древният град Бутринт, който е част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. В морския град Дуръс забележителностите са руините на крепостната стена, амфитеатъра от римско време, джамията Фатух, културния център и старите военни бункери около плажа.

Албания се характеризира с големите си езера покрай границите си - Шкодренското (Lake Shkodër ), Охридското и Преспанското езеро. Най-популрно е езерото Тирана. На северозапад е разположено Шкодренското езерото, с площ от около 390 кв. км. То е най-голямото на Балканския полуостров. Преспанското езеро се простира на площ от 285 кв. км. По дължината на морското крайбрежие са разположени заблатени лагуни и неголеми езера. Западната част има ширина 15 - 40 км, на места блатиста и обкръжена от морски лагуни. Преспа - това е названието на две сладководни езера в югоизточната част на Европа, на границата с Гърция, Албания и Република Македония. От общата част на езерото 190 кв. км. принадлежат на Република Македония, 84.8 кв. км.на Гърция и 38.8 кв.км — на Албания. Тези езера са най-високо разположените тектонични езера на Балканите, разположени на височина от 853 м. Голямото Преспанско езеро (Liqeni i Prespës) е поделено между Албания, Гърция и Македония, а Малкото Преспанско езеро- само между Гърция (43.5 кв.км) и Албания (3.9 кв.км). Малкото Преспанско езеро е част от групата на Егейските острови, в Преспанската котловина, на юг от Голямото Преспанско езеро. Площта му е около 48 кв. км., а дълбочината около 8 метра, формата му е овална. През 1953 година, за да се отводни езерото Малик на север от Корча, албанската река Девол също е свързана с езерото с изкуствен канал, на който през 1969 година е построен и шлюз. При силни валежи и на пролет, при стопяването на снеговете водите на езерото се покачват и се изтичат в Адриатическо море чрез Девол. Охридското езеро (Ohrid Lake) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено е между Република Македония и Албания. През 1980 година езерото заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. 105 кв.км са включени в територията на Албания, а останалите 248 кв.км се намират в Македония.

Красивата природа на Албания е съхранена в територията на няколко национални парка - Планината Дайти (Dajti Mountain) , Долината Валбона (Valbona Valley), Копаоник, Тара, Тет (Theth National Park), Бутринт (Butrint National Park) и др. Районът около Преспанкото езеро е обявен за национален парк през 2000 г поради изобилната и рядка флора и фауна. По бреговете на Шкодренското езеро са локализирани едни от най-големите птичи колонии в Европа, като се срещат 270 вида птици. Тази част на страната също е защитена зона. Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". Концепцията за защита на Охридското езеро е залегнала в Закона за защита на Охридското, Преспанското и Дойранското езеро от 1977 г. и неговите изменения.

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб (Maja e Korabit) в планината Кораб е висок 2764 м. Страната има най-вече континентален климат, със студена зима и горещо лято. Планините заемат 70 % от територията на страната. На север са разположени средно високите скалисти варовикови Северо - Албански Алпи, които са разчленени от дълбоки каньонообразни долини на планинската река Дрин и нейните притоци. На изток са разположени по-полегати планински хребети (с най-високата точка в страната връх Голям Корабит — 2764 м). От изток на запад те са прорязани от дълбоките долини на реките Черен Дрин, Мати, Шкумбини, Деволи. На юг се намират невисоки (от 600 до 2000 м) планини, които по-нататък преминават в планината Пиндус в Северна Гърция. От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица.

Албания е богата на реки. Като цяло реките са къси и течението им е силно поради денивилацията. Водите им се ползват като хидроенергиен източник. В Албания има изградени много язовири и ВЕЦ-ове, тъй като пълноводието на реките е твърде непостоянно, предимно през зимата. Най-големите и важни реки в страната от север на юг са Дрин, Мати, Шкумбини (Shkumbin River), Семани и Вьоса. Реки текат предимно от планинските райони към Адриатическо море. Най-голямата е река Дрин (282 км) с притоците си Бял и Черен Дрин, Люма, Мати, както и Шкумбини, Семани, Вьоса. Най-големият приток на Малкото Преспанско езеро е Стара река (Палиорема или Агиос Германос), която извира от планината Пелистер (Варнус) и има дължина около 10 километра. През 1936 година обаче гръцкото правителство отклонява течението на Стара река в посока към Голямото Преспанско езеро, в което тя се изтича и до днес.

В Южна Албания могат да се видят някои от карстовите пещери на страната. Една от тях е Кониспол (Konispol Cave), намираща се до едноименното селце, северно от гръцката граница. Разкопки от преди 20 години разкриват девет слоя с човешки останки, всеки от които представлява отделен период. На север, в Албанските Алпи също са се образували голям брой пещери. Някои от най-интересните пещери на Албания са BB-30 (570 м дълбочина) Чиликокаве (Cilikokave) (505 м дълбочина), Нйерзит е Лагещирес (Njerzit e Lageshtires) с дълбочина 503 м и дължина 2000 м, Шпела е Пукит (Shpella e Pucit) с дълбочина 335 м и дължина 5000 м.

Религиозните храмове в Албания са предимно джамии, заради вероизповеданието на страната. Национален символ е джамията Ет'хем Бей (Et'hem Bey Mosque) в столицата Тирана. В Албания има около 4000 активни на Свидетелите на Йехова, като техен храм е Църквата на Исус Христос и на светиите от последния ден (The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints). Интересна и очарователна е църквата на Дева Мария от 10 век (Church of Virgin Mary). През 10 век българският цар Самуил построява крепостта и църквата Свети Ахил на остров Ахиос Ахилиос на Малкото Преспанско езеро, намиращо се в гръцката част. На хълма в град Берат може да се види византийската църква Света Троица от 13 век. Църквата (Church of St. Mary of Blachernae) е важен исторически паметник на Албания. В южната част на страната е църквата Свет Никола, която е твърде необичайна с нейните два кораба с по два купола. Свети Никола в Куриан днес е свидетелство за западното влияние.

Манастирът Рождество Богородично в Арденица е огнище на духовната ни традиция в Албания. Преди да стигнете до него може да се отбиете през стария и наскоро възстановен манастир Св. Козма Етолийски. И в двата може да се видят вековни стенописи. Най-големият остров на Преспанското езеро се намира в Македонската част на Голямото Преспанско езеро. Нарича се Голем Град и е значително по-голям от другия остров Малък Град. Именно тук се намират останките на мъжки манастир от 14 век, наименован в чест на Свети Петър. Днес това е един от туристическите райони на Албания. Манастирът Свети Никола в Месопотам, Южна Албания, показва типичната архитектура на Епирското деспотство.

Сред приятните и красиви водопади на Албания са Борш (Borsh) в областта Делвин (Delvinë District). В близост до град Бенка е навярно най-красивият водопад на страната. Най-добре е да посетите водопада Бенка (Benca) през април, когато е неговото пълноводие. В Северна Албания се разпростира долината Тенти (Thethi valley), където могат да се видят доста красиви водоскоци. Подобна е и областта Пермет (Permet).