Зимбабве

Република Зимбабве е държава в Южна Африка, заемаща площ 390 757 кв.км. Зимбабве е без излаз на море, а границите й са разположена между реките Лимпопо и Замбези. Републиката граничи с Република Южна Африка на юг, Ботсвана на югозапад, Замбия на север и Мозамбик на изток. Около 15 век владенията със столица Зимбабве се обединяват в империя, наречена Мономотапа, която контролира търговията със злато (основни купувачи са арабите и португалците, установили се по крайбрежието). Най-голям дял от населението на страната принадлежи на групата народи „банту“ (98%), 71% от което принадлежи на етническата група шона (МаШона), а 16% на етническа група ндебеле (МаТабеле). Поради широкото разпространение на СПИН (между 24 до 35% от населението на Зимбабве са серопозитивни) и тежката икономическа ситуация естественият прираст на населението е едва 2%. Около 80% от населението живее в състояние на пълна мизерия, горе-долу толкова е и процентът на безработицата. Зимбабве има много различни култури с интересни вярвания и церемонии. Най-голямата етническа група в Зимбабве е Шона, а хората от нея се заминават със скулптури и дърворезби на боговете, изработвани с най-добрите материали.

Столицата и най–многолюден град (1 543 хиляди жители) е Хараре. Други по–големи градове са Булавайо (700 хиляди жители), Мутаре (184 хиляди жители), Гверу 146 000 жители, Квекве 99 000 жители). Още от по-големите градове са Кадома (79 000 жители), Масвинго (76 000 жители) и Чинхой (62 000 жители). Административното делене на Зимбабве е на 10 провинции, като в това число се включват и градовете Хараре и Булавайо. Всяка област е разделена на райони, а районите - на общини. Районите са общо 59, а общините са 1200. Хараре е основан през 1890 г, под името Солсбъри. Столицата се развива и до днес, като има железопътен възел и аерогара. Развиват се металообработваща, химическа, тютюнева, шивашка и други промичлености, също така монтаж на автомобили и златодобив. В града има и унивеситет. Булавайо е втория по големина град в Зимбабве след столицата Хараре. Разположен е в югозападната част на страната. Булавайо е център на провинцията Матабеле, която заема почти цялата западна част на Зимбабве – от Южноафриканската граница на юг до Водопада Виктория на север.

Освен руините на Велико Зимбабве, останки от някогашни крепости могат да се видят в разположения близо град Масвинго (Masvingo), известен преди 1982 г като Форт Виктория (Fort Victoria). Руините на Велико Зимбабве са историческа забележителност, която може да разглеждате с месеци. Двете най-големи забележителности са Хълмовият комплекс и Голямото ограждение. Хълмовият комплекс е разположен на гранитен купол, който гледа към останалата част от местността.

В столицата Хараре интересни за посещение са Националната галерия на изкуствата, Националната ботаническа градина, както и няколко музея. Руините на Велико Зимбабве (Great Zimbabwe Ruins) са главната историческа забележителност в страната и най-големият археологически обект на Африка. Руините се намират на 30 км югоизточния град Масвинго в Зимбаве, на юг от големите египетски пирамиди. Представляват удивителни древни останки, изградени от правилни, правоъгълни гранитни камъни, прецизно разположени един върху друг, без да са слепени с хоросан. Тези руини се простират на площ от около 200 кв.м. и са дали името на страната. Днес обектът е част ото наследството на ЮНЕСКО. В парка Матобо трябва да се види Фермата Тенгененге с нейните просторни градини, които съдържат около 17 000 оригинални скулптори. Невероятно изживяване на водопада Виктория е да опитате полети с биплан или вертолет на величествените падащи води. Важна старина на Зимбаве, включена в списъка на ЮНЕСКО, е Кхами (Khami Ruins National Monument), който се развива след като столицата на Велико Зимбабве е изоставена в средата на 16 век. Обектът е от голям интерес за археолозите.

В средното течение на Замбези се намира големият язовир Кариба (Lake Kariba). Той се счита за най-голямото изкуствено езеро и водохранилище в в света. Изградено е между 1958 и 1963 г с 220 км дължина и 40 км ширина. Други по-големи езера и язовири в Зимбаве са Бумхуруру (Bumhururu), Чиверо (Lake Chivero), Маниучи (Manyuchi Dam), Митирикве (Lake Mutirikwe).

Зимбабве се слави с най-богатото разнообразие на флората и фауната в Африка, многото национални паркове и удивителна природа. На територията на Зимбабве има 11 национални парка с площ 2,5 милиона хектара, също така дивечови, горски и ландшафтни частични резервати. Една от най-посещаваните туристически дестинации в Зимбабве е националният парк Нианга, основан през 1926 г. Доста популярен в Зимбабве е и Национален парк Матобо (Matobo National Park). Това е паметник на световното културно наследство, където могат да се видят повече от 300 скални рисунки, останали през вековете сред невероятно красивите природни пейзажи и каменни образувания. Интерес представлява още националният парк на водопада Виктория, а също и най-големият национален парк – Хванге. Като убежище на много застрашени видове животни, паркът Хванге е основан през 1928 г. Национален парк Мана Пулс и сафари резервати Сапи и Чеворе (Mana Pools National Park, Sapi and Chewore Safari Areas) са убежище за забележителен брой диви животни, включително слонове, бизони, леопарди и гепарди.

Почти цялата територия на Зимбабве е заета от планината Машона, която е със средна височина 800-1500 метра. Най-висока точка в страната е връх Инянгани с височина 2 596 метра в планината Инянга. Тази планинска верига се намира в източните части на страната. На север платото стъпаловидно се понижава към долината на река Замбези, а на юг постепенно се понижава към долината на река Лимпопо. Източните склонове на планината Инянга са покрити с влажни, вечнозелени гори, които биват безмилостно изсичани. При липса на навременни мерки, това би довело до необратим природен дисбаланс. Възвишения Матобо (Matobo Hills)са изтъкани от множество скалисти хълмове, които се издигат над гранитен пласт, който покрива по-голяма част от територията на Зимбабве.

Главни реки в Зимбабве са Замбези и Лунди, по които се развива корабоплаване и пренос на стоки, тъй като страната няма излаз на море. Всички реки в страната принадлежат към басейна на Замбези и Лимпопо. Замбези е река в Южна Африка, минава през Ангола, Замбия, Намибия, Зимбабве и Мозамбик. Реката извира от платото Лунда (в Замбия) и се влива в Мозамбикския проток на Индийския океан. Замбези има дължина 2660 км и водосборен басейн от 1,33 милиона кв. км. Река Лимпопо извира от вътрешността на Африла и се вливя с Индийския олеан. Дълга около 1. 600 километра (или 1. 775 километра спрямо друг източник). Лимпопо е втирата по дължина река в Африка, която се оттича на изток след Замбези. Служи за граница между Южна Африка, Боствана и Зимбабве.

В В каменните масиви в парка Матобо има доста пещери. Те съхраняват свещени места, със съхранилите се в тях скални творби, с различни теми, сюжети и богат дух на образите. Със своята височина от около 107 м Виктория влиза в рамките на на два национални парка.

По-голямата част от населението на Зимбаве са християни, а половината от тях са католици. Много малък процент изповядват ислям. В Зимбаве палитрата на изповядваните религии и вярвания е огромна затова и навсякъде в страната може да видите храмове, църкви, джамии и култови комплекси.

Безспорният връх сред природните забележителности на Зимбабве е водопадът Виктория, който се намира на границата на страната със Замбия. Местното име на водопада е Мози оа Туня (Mosi-oa-Tunya) или преведено – Гърмящ дим. На водопадът има изграден ВЕЦ, също така Виктория е включен в националния парк Виктория.