Лютеранската катедрала в Хелзинки
Разположена на северната част на Финския залив, финландската столица Хелзинки наричана често „Белия град на Севера”. Това „снежно” наименование Хелзинки дължи на някои характерни особености на неокласическата си архитектура, а именно факта, че едни от емблематичните й сгради са изградени от бял мрамор.
Такива са зала “Финландия” и Финландската национална опера. Фаворит обаче сред белите постройки на финландската столица е Бялата лютеранска катедрала. Този храм наред с издигнатия пред него паметник на Александър II е една от най-разпространените и популярни градски картини на Хелзинки.
Лютеранската катедрала е локално известна с наименованието Helsingin tuomiokirkko или Suurkirkkо. Чистобялалата и грандиозна фасада на храма се издига в северната част на централния площад на финландксата столица. По своята същност тя е Евангелиската лютеранска катедрала на хелзинската епархия и наред с изградената изцяло от червени тухли катедрала “Успенски” е един от двата главни храма на Хелзинки и като цяло на Финландия.
Днес лютеранската катедрала е една от най-популярните туристически забележителности в Хелзинки. Ежегодно повече от 350 000 посетители влизат в този бял величествен храм. Една част от тях идват в Лютеранската катедрала за редовните религиозни събития, но по-големият дял от посетителите са туристи от всички краища на света. Лютеранската катедрала е в състояние да побере около 1300 богомолци.
Днес Лютеранската катедрала в Хелзинки е едно от най-предпочитаните места за богослужебни мероприятия и сватбени тържества. В криптата на църквата се провеждат редовно църковни изложби и други религиозни събития. Тя е изцяло обновена през 1980 година по проект на архитектите Вилхелм Хеландер (Vilhelm Helander) и Юа Лайвиски (Juha Leiviskä). Последните значителни реставрации по конструкцията на Лютеранската катедрала в Хелзинки са направени в края на 90-те години на миналия век отново от архитекта Хеландер.
Преди да се появи фасадата на Лютеранската катедрала, на нейно място е издигнат по-ранен храм , датиращ от 1727 година. Той е бил известен като Църквата на Улрика Елеонора (Church of Ulrika Eleonora), кръстен на покровителката си - кралицата на Швеция. В ранните години на началото на настоящия век бе издигнато точно копие на тази църква само че направено от лед на централния Сенатски площад (Senate Square) във финландската столица.
Първоначалните планове на Лютеранската катедрала са били готови още през 1818 година.
Те са дело на архитекта Карл Енгел (Carl Engel), който работи по храма до края на своя живот. По-късно неговият приемник Ернст Лоорман (Ernst Lohrmann) внася значителни реконструкции оригиналния неокласически дизайн на Енгел. Строежът на Лютеранската катедрала в Хелзинки започва през 1830 и завършва през 1852 година като е кулминация на цялата плеада от неокласически архитектурни шедьоври, издигнати на Сенатския площад и също провктирани от архитекта Карл Лудвиг Енгел.
Лютеранската катедрала има оригиналена гръцка кръстова основа. Тя се състои от едно квадратно основно тяло и четири продължения, всяко от които ориентирано точно по четирите посоки на света и завършващо красиво с колонада и фронтон. Първоначалните планове на Енгел предвиждали още една колонада на централния вход, който е разположен точно срещу олтара, ситуиран в източния край на Лютеранската катедрала. Този план обаче така и остава нереализира. Неговият приемни Лоорман е отговорен за добавените четири малки кули и две странички постройки. Едната от тях е камбанария, а другата служи като параклис.
На покрива на Лютеранската катедрала в Хелзинки се извисяват огромни статуи от цинк, изобразяващи апостолите, които се считат за най-големите цинкови статуи в цял свят. Олтарът във вътрешността на храма е изписан през 1880 година, а фигурите на ангели от двете му страни и около амвона са отново дело на Енгел. До обявяването на независимостта на Финландия през 1917 година, Лютеранската катедрала носи името „Свети Никола” в чест на руския цар Николай I.
