Берлинската катедрала
Сред бляскавите и грандиозни символи на Берлин челно място заема Берлинската катедрала , известна като Берлинер Дом. Берлинската катедрала е разположена в западната част на германската столица и се отличава с красивата си архитектура. Високият й около 100 метра купол и извоюва мястото на най-голямата протестантска църква на територията на цяла Германия. Проектирана първоначално като бароков образец, Берлинската катедрала е завършена в неокласически стил от берлинския архитект Карл Фридрих Шинкел през 1905 г.
Берлинската катедрала се издига на остров насред реката Шпрее (Spree), известен още като Музейния остров. Основите на религиозния храм са положени през 1894 година, а катедралата е окончателно завършена 11 години по-късно. Религиозни храмове на това място е имало много време преди да бъде издигната сегашната Берлинска катедрала. Тя е третата църква построена на Музейния остров.
Първата църква е построена тук през 1465 година, като тя е била скромна постройка, която малко по-късно служи като фамилен параклис на семейство Хоенцолерн (Hohenzollern).
Църквата е заменена от катедралата, построена между 1745 и 1747 в бароков стил, а проектът е дело на Йохан Боуман (Johann Boumann). Берлинската катедрала е реновирана в класически архитектурен стил между 1816 и 1822 година, като проектът е под ръководството на прословутия по това време архитект в Берлин - Карл Фридрих Шинкел (Karl Friedrich Schinkel).
Тази конструкция е напълно разрушена по нареждане на император Вилхелм II през 1894 г. и заменена от сегашната Берлинската катедрала. Много по-голяма от предишните религиозни сгради, Берлинската катедрала е издигната като протестантска противовес на Католическата базилика Свети Петър в Рим. Берлинската катедрала е подчертано барокова конструкция с италианско ренесансово влияние в архитектурно отношение. Тя е проектирана от Юлий Рашдорф (Julius Raschdorff), а крайният вариант на Берлинската катедрала представлява една твърде богато орнаментирана за протестански храм постройка.
Берлинската катедрала е дълга около 114 метра, а на ширина достига 73 метра. По време на Втората световна война бобмбардировките предизивкват огромен пожар в храма, като реално го унищожават. В годините след войната върху Берлинската катедрала е поставен защитен пласт, който се опитва да съхрани това, което е останало от интериора й. Въпреки безуспешните опити на Източна Германия да събори църквата, през 1975 година реконструкцията й е в ход.
Възстановяването на вътрешния интериор на Берлинската катедрала започва през 1984 г. и е завършен през 1993 г. Три години по-късно Берлинската катедрала е осветена за втори път. По време на мащабната реконструкция оригиналният й дизайн е доведен до един по-опростен вариант. Преди тази голяма реорганизация конструкцията на Белинската катедрала, в северната й част се помещава музей на фамилията Хоенцолерн, който оттогава не съществува.
Куполът на Берлинската катедрала е декориран със сложна и красива мозайка. Изключително интересен е органът. Построен първоначално през 1905 г., той има повече от 7000 тръби. Впечатляващи също така в Берлинската катедрала са необароковият амвон и витражите, направени от Антон фон Вернер. Основният олтар на Берлинската катедрала датира от 1850 г. Не пропускайте да се изкачите до купола на катедралата, откъдето се открива невероятна гледка към Берлин. За да стигнете до върха трябва да минете през 270 стъпала, които обаче са широки с доста места за почивка.
