Чифте баня Кюстендил
Чифте баня е интересна историческа сграда, която се намира в град Кюстендил, разположен в Югозападна България. На около половин километър от централната част на града се намират известните тукашни римски бани, наричани терми, построени още през 2 век. Непосредствено до тях е разположена и баня „Хигия”, или както кюстендилци я наричат от незапомнено време- Чифте баня.
Тя допринася за славата на Кюстендил като градът на хамамите. Хамамите „докарвали всякакви облаги за тялото", както пише в старите хроники. Днес Чифте баня разполага с вани и три басейна отвън, като предлага на посетителите всякакъв вид лечебни процедури, кинезитерапия и масаж.
През Възрожденската епоха посещението на градската баня е било особен ритуал, който и до ден днешен до голяма степен се е запазил в Кюстендил. За пръв път през I век се среща името Пауталия върху една монета, сечена в града. На нейното лице стои образът на Асклепий – бог на медицината, а на обратната страна е изобразена змия – знак на целебни води. Етимологията на думата Пауталия ни връща доста назад във времето. Смята се, че коренът й има тракийски или индоевропейски произход.
Тракийският корен „поте” означава извор, същото значение има и индоевропейският корен „путеус”, което означава извор, баня. Търси се сходство и с името на италианския град Путеони, чието название е свързано с лековитите му топли извори. Древният римски курорт Пауталия на мястото на днешен Кюстендил създава традициите в почитта към градската баня. Богатството на минералната вода станало причина за просперитета и развитието на Пауталия като курортен град.
Турският историк и писател Евлия Челеби приема, че името Кюстендил произхожда от юрушката дума “кюстен”, която преведена на български означава баня. Минералното водно богатство на Кюстендил било цяло щастие за турците, които построили в района около 12 бани, три от които са се запазили и до днес. От тях само Дервиш баня, построена през 1566 г., е съхранена в първоначалния си вид. Тя се намира в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват „Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”.
През 1910 година върху основите на старите турски бани се изграждат две нови, а именно Чифте баня и Алай. Те се ползват за хигиенни нужди, както и за лечение на болни. По онова време в Чифте бяня е нямало организирана санитарно-курортна помощ. За всички болни и за цялата баня отговарял един лекар, който бил управител на баните. Други медицински кадри не са работели, но въпреки това Чифте баня се посещавала от болни, които се лекували без лекарски указания. Обяснение за този факт може да се търси единствено в големия ефект от Кюстендилските минерални бани, доказани от векове.
Водата на Кюстендилските минерални топли бани е сярна и съдържа главно Sulfurede Sodium и Hyposulfite de Sodium и се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини, а именно Eaux le Bonnes, Bagneres de Luchon, Bareges et cauterets. За първи път резултат от химичния анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж под ръководството на Директора E. Chesneaum, от химик – минен инженер на два от по-големите извора.
През 1908 година започва реконструкцията на късносредновековната постройка на Чифте баня. Тя е окончателно завършена през септември 1913 година. Оттогава насам Чифте баня се използва и днес, като в настоящия момент тя предназначена най-вече за балнеология. Около Чифте бяна е изграден приятен парк с декоративни дървета и цветни лехи, който се счита за паметник на парковото изкуство в Кюстендил.
