Църквата Свети Сава в Белград
Църквата Свети Сава (St. Sava Church) е издигната в сръбската столица Белград в чест на Свети Сава, който се счита за основоположник на сръбската православна патриаршия. Храмът Свети Сава е е най-големият православен храм в Сърбия, както и като цяло на територията на Балканския полуостров. Огромните размери на катедралния храм се нареждат и сред най-големите храмове в световен план. Изключително красив със своята бяла фасада, храмът Свети Сава е главната катедрала на Сръбската православна църква.
Днес църквата Свети Сава е разположена на улица Крушедолска 2а, която се намира в източната част на Светосавския площад в Белград. На 12 януари 2005 година се навършват 770 години от кончината на светеца. Самият Свети Сава или Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Той се бори за независимостта на Сръбската православна църква, като става нейния първи архиепископ (1219-1233 година).
Впоследствие е канонизиран, като днес сърбите го почитат като най-значимият сръбски светец. Според различни източници е роден е 1169 година или 1175 в град Рас, столицата на сръбската държава Рашка, която днес се намира близо до днешния град Нови пазар в Сърбия.
През 1219 година Сава става първи архиепископ на Рашка след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 година коронясва своя брат Стефан за крал. Свети Сава остава архиепископ до 1233 година, когато отстъпва поста на своя ученик Арсений Сремски. В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра.
За нещастие тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново, след която, на 6 май 1237 година мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка. Малко по-късно мощите на Свети Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594.
През 20 век започва строежът на храм-паметник в чест на Свети Сава. Основите на обителта са положени през 1894 година, но едва през 1926 година е одобрен архитектурният план на църквата. Автор на първоначалния проект е архитект Богдан Несторович, но неговите чертежи и скици са доста променени по-късно от архитект Александър Дероко. Освещаването на основите се извършва от патриарх Варнава Росич на 15 септември 1935 година. На 27 май 1939 г. патриарх Гаврило освещава и олтара на храма Свети Сава.
В годините на Втората световна война строежът на храма е спрян. Едва през 1984 година сръбската държава позволява проектът да бъде доизграден. Църквата Свети Сава е отново е осветена от патриарх Герман в присъствието на всички сръбски архиереи. За протомайстор е определен архитект Бранко Пешич, професор в Белградския университет.
Църквата Свети Сава днес впечатлява със своите размери и стил, типичен за източно православните храмове. Свети Сава е построен в неовизантийски стил, като е ясно видимо влиянието на храма Света София в Истанбул. Църквата е издигната благодарение на волни пожертвования и дарения.
Целият храм Свети Сава се разпростира на площ от 3500 кв.м с размери 91 × 81 м, като има четири камбанарии, достигащи до 44 м височина. Централния купол при върха му е с височина 70 метра. Цели седемнадесет позлатени кръста украсяват църквата Свети Сава и й придават неповторим вид. Изграждането на външната му облицовка е завършено през 2004 година, като и до днес интериорът на църквата все още не е готов.
Днес сръбската църква почита паметта на своя най-голям светец на 27 януари (14 януари стар стил), а храмът, издигнат в негова чест представлява една от най-големите забележителности на Белград. Празникът на Свети Сава е известен в Сърбия като "Савинден" и също така е празник на сръбските училища.
Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкия пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една - в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст.
