Църквата Свети Карл във Виена

Църквата Свети Карл (St. Charles Church) и дворецът Белведере са двете най-главни емблеми на австрийската столица Виена, когато става въпрос за барокова архитектура. Църквата Свети Карл, наричана още Карлскирхе е разположена в южната част на едноименния площад Карлплац във Виена. Този красив и доста необичаен храм се намира в квартала Виден (Wieden), в непосредствена близост до Виенския технически университет, операта и само на няколко крачки от прекрасния замък Белведере.

Свети Карл е последната работа на именития за времето си бароков архитект Johann Bernhard Fischer von Erlach. Идеята за построяването на храма идва през 1713 година, една година след отминаването на поредната епидемия от чума. Тогава кайзер Карл VI нарежда да се построи църква, която да бъде посветена на Карл Боромеус (Karl Borromäus), който владетелят считал за свой патрон и лечител.

Основите на църквата Свети Карл са положени през 1716 година под контрола на Антон Ерхард Мартинели (Anton Erhard Martinelli). Според информациите официалната сума похарчена за издигането на Божия дом възлиза на 304 045 гулдена. Една значителна част от средствата - 250 000 гулдена, са събрани от живеещите във Виена евреи.

Парите за църквата идват под формата на данък или с други думи – евреите е трябвало да си плащат, за да живеят във Виена. Това положение е известно като еврейска привилегия за пребиваване (jüdischen Aufenthaltsprivilegien). След смъртта на Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах през 1723 година, Свети Карл е завършена през 1739 година от неговия си Йозеф Емануел Фишер фон Ерлах.

Сътвореното от тези двама архитекти е забележително – те завещават на Виена една от най-красивите и интересни постройки, съчетаващи елементи от различни архитектурни стилове. Църквата Свети Карл се възприема като пример за барокова архитектура и е ненадмината в това отношение на север от Алпите.

Но в Свети Карл са съчетани различни стилове от различни епохи, както и елементи от много други храмове по света - Соломон, на Света София в Константинопол. Двете колони с барелефи от житието на свети Карл Баромей изключително много напомнят на минарета. Направени са по образец на Траяновата колона в Рим. Специалистите откриват още влияния от Бернини и парижката църква на миноритите, както и с купола във ватиканския храм Св. Петър в Рим, измайсторен от Микеланджело.

Куполът е украсен с фрески от Михаел Ротмайер. Без да преувеличаваме можем да кажем, че Свети Карл във Виена съчетава стилове от римско време до Средновековието и Възраждането. В строежа и преустройството му са участвали архитектите Петер фон Прахатица, Ханс Пукспаум, Антон Пилиграм.

Навярно най-впечатляващият момент от архитектурата на Карлскирхе си остават двете колони пред главния вход, на които със спираловидни врезки са изобразени моменти от живота на Карл Боромеус. Те напомнят на колоните на Херакел и се считата за символ на властта на кайзера.

Интериорът на Свети Карл е много по-конвенционален в сравнение с екстериора. Навсякъде могат да се видят красиви фрески, изобразяващи отново житието на Боромеус. Между 1989 и 2000 година църквата се намира под управлението на прелатурата на Опус Дей (Opus Dei).

Днес Свети Карл е превърната е в музей. Посетителите трябва да заплатят входна такса от 6 евро, за да влязат. Това си струва най-вече заради възможността човек да се изкачи до най-горната точка на Карлскирхе, откъдето се открива прекрасна гледка към цяла Виена.

Има асансьор, с който посетителите се изкачват близо до купола, от където след едно изкачване по стръмните стълби се стига до самия връх на купола. Там, от малките прозорчета на църквата Свети Карл гледката е завладяваща.