Водопадът Макуей

Водопадът Макуей (Mcway Falls) не впечатлява с размери, грандиозност и мощност, но за сметка на това е един от най-романтичните и красиви водопади, които могат да се видят на нашата планета. Макуей е уникален най-вече заради своето невероятно разположениее – водната маса пада от височината на крайбрежни скали и се влива направо в океана. Около Макуей се е образувал един превъзходен и красив залив, който придава допълнителна романтика на цялата панорама.

Водопадът Макуей е в рамките на Национален парк Джулия Пфайвър Бърнс, който се намира калифорнийската област Монтерей. В региона освен Макуей има още един водопад, който е разположен достатъчно близо до океана, за да може да се нарече сезонен водопад. Целият парк Джулия Пфайвър Бърнс е разположен на 3762 декара площ, като до него и до водопада Макуей може да се стигне съвсем лесно по Магистрала 1.

Тази уникална природна местност е само на 38 мили от град Кармийл и на около 20 мили северно от селището Сан Симеон. Макар че е на едно от последните места със своите размери, водопадът Макуей трябва непременно да се види. Той се образува от течението на едноимената малка река, която достига крайните крайбрежни скали и образува красивия Макуей.

В резултат на водопада тук с течение на времето са се оформили и красиви пясъчни плажове. За жалост на посетителите не е разрешено да слизат долу до тях, защото скалните форми тук са ронливи, в резултат на ерозията. Малкият залив на Макуей може да бъде достигнат с лодка, но отново не е препоръчително посетителите да се разхождат по плажа, защото има опасност от срутване на скални късове.

Водопадът Макуей достига височина от около 80 фута. Според мнозина, ако той се гледа от самата си основа, на пясъчния плаж, Макуей би загубил голяма част от вълшебството и мистиката си. Един плюс за водопада Макуей е, че той запазва своя поток през цялата година, което значи, че през всички сезони красотата на гледката е гарантирана.

Всъщност водите на малката рекичка, която образува Макуей, идват от подземни извори. Именно затова дори и при суша, силата на водния пад в малкия и красив залив не стихва, а остава постоянна.

Пътеката, която води до горната част на Макуей продължава и разкрива пред посетителите един стара каменна постройка, наречена „къщата на водопада”, който става притежание на Helen Hooper Brown през далечната 1940 година.

Не е останало кой знае колко от постройката, която е потънала предимно в руини, но от нейната височина се разкрива невероятно красива гледка към крайбрежните линии.