Априлци
Априлци е красиво българско градче, разположено в обширна котловина в подножието на най-високия връх на Стара планина — Ботев. В тази централна част на България Априлци се намира в близост до град Троян. Районът тук е хълмист и планински, а до града се достига от запад по шосеен път от град Троян и Орешака. Ако идвате от северна посока, трябва да минете през Граднишкият боаз, намиращ се до село Кръвеник. Тук пътят е асфалтиран, а има и маршрут през Дебневският боаз. От североизток до Априлци се достига през Батошевският боаз по новоасфалтираният, но не много широк и осеян със завои път.
Не се знае кога точно е възникнал Априлци. Едно от предположенията е, че заселването на котловината е станало след падането на България под османска власт. В тукашните равнинни земи на Плевенско, Ловешко и Севлиевско се заселили османци и черкези, които подлагали на тормоз местното население.
Непокорни българи не издържали насилието, напуснали родните си домове и поели към планината. Постепенно хората се заселили по склоновете или край реките и доловете, с което се сложило началото на многобройните махали на Априлци. В хода на ходините се оформят махалите Ново село, Острец, Видима и Зла река, които всъщност изграждат град Априлци.
В годините преди Априлското въстание идеята за национално освобождение тук намира горещ прием. Събитие, което силно раздвижва духовете, е преминаването през 1867г. на четата на Панайот Хотив. На 3 и 4 юли тя е в района на върховете Русалка и Ботев, за да се отправи на запад към поречието на р. Черни Осъм. През 1872г. знаменосецът на Панайот-Хитовата чета Васил Левски, вече като апостол-организатор, отново посещава котловината. В Ново село той изгражда таен революционен комитет, който започва да развива активна дейност.
В Ново село се изгражда местен революционен комитет за подготовка и водене на Априлското въстание. През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географско положение, Ново Село се издига като занаятчийско - търговски и културно - просветен център на котловината и съседните села. В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти - дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство.
Тук през 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и светско училище. Именно икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село или Априлци един от центровете на Априлското въстание. Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището - Тахтаджикьой (Дъскарско село).
Днес Априлци е едно удивително място за пешеходен туризъм и спортове на открито като колездене и конна езда. Прекрасната природа на средна Стара планина и организираните пет живописни екопътеки (екстремна, конна и пешеходни), са в състояние да ви покажат много красоти на България. Тук са прочутото Видимско пръскало, околностите на хижа “Плевен”, връх Ботев, връх Русалка и още много други. Сред резерватите, които са на една ръка разстояние от Априлци са резерват “Боатин” , “Царичина”, “Джендема”, резерват “Соколна” и др.
Сред забележителностите на Априлци няма как да не ви направи впечатление т.нар. -34-метров кръст, който доминира на един от хълмовете на Априлци. Тази метална конструкция е издигната по случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината, откакто Априлци е град. Сред религиозните паметници на града са църквите "Св. Петка Параскева", "Св. Георги Победоносец" и Девически Манастир "Св. Троица".
