Замъкът Люблин
Замъкът Люблин (Lublin Royal castle) е най-голямата историческа забележителност на едноименния полски град, който е най-големият за Източна Полша и деветият по големина в цялата република.
Върхът на Люблин, който е запазил средновековната атмосфера в градския си план на 100%, е замъкът и уникално красивият параклис Св. Троица, който принадлежи към дворцовия комплекс. Замъкът Люблин се издига в близост до Стария град и до централната част на полския град.
Предшественик на замъка Люблин е едно дървена крепост, издигната на тукашния хълм през 12 век. Каменният замък Люблин се появява през 13 век, откогато датира и каменната кула, запазена и до ден днешен. Тази част от замъка Люблин е най-високата част от комплекса, както и най-старата постройка в целия полски град.
През 14 век в рамките на крепостните стени на замъка Люблин е издигната и църквата Св. Троица, която служи за кралски параклис в онези години. Св. Троица е построен през втората половина на 14 век от полския крал Казимир Велики (Casimir the Great) (1330-1370 година).
Казимир е правнук на омъжена в Полша княгиня от династията на търновските Асеневци, което създава една от българските връзки със замъка Люблин.
Изключително любопитен факт е, че невероятно красивите фрески по стените на параклиса Св. Троица в замъка Люблин са село на български и руски зографи. По своята същност рисунките са изцяло православни фрески, които наскоро бяха реставрирани в целия си блясък.
Прадоксално е, че Св. Троица е католически параклис, но е издигнат в западен, готически стил и е изписан по всички канони на източното православие.
Стенописите в параклиса на замъка Люблин са дело на български и руски зографи, двама от които са оставили имената си по стените на храма - Кирил и Юшко. Името на главния майстор зограф е Андрей, а то е издълбано направо на самата ктиторска плоча.
На плочата пише също така, че изрисуването на вътрешните стени на параклиса в замъка Люблин е било приключено на 10 август 1418 година, като цялата работа била по нареждане на полския крал Владислав Ягело (Władysław II).
След 16 век замъкът Люблин постепенно запада, а съдбата на параклиса Св. Троица отрежда той да се използва като мисионерски дом. През 20-те години на 19 век замъкът Люблин е превърнат в тъмница, а параклисът служи на надзирателите и затворниците.
По това време стенописите са покрити със замазка и повече от столетие остават така. В следвоенните години на Втората световна война замъкът Люблин с неговата цитадела и параклис са подложени на основен ремонт и реставрационни дейности от прочутата полска реставраторска школа.
