Тула в Мексико
Тула или Тула де Аленде (Tula de Allende) е името на съвременен град в мексиканския щат Хилдаго (Hildalgo), в централната част на Мексико, както и старинната столица на толмеките. Тула отстои на около 65 км северозападно от Мексико Сити, а останките на Тула, който в миналото се е наричала Толан (Tollan), доминират от своя хълм над съвременното мексиканско градче.
В Тула и днес могат да се видят старините от древната цивилизация на толтеките, някои от които запазени в много добро състояние. Според легендата Тула бил основан от митичната фигура Кетцалкоатъл (перната змия), която била антично божество.
Древните толтеки го наследили от по-ранни култури и го почитали като бог на Венера. Тула процъфтява от между 750-1168 година. Предполага се, че жителите на града са изоставили Тула и са се заселили на мястото на бившия град на маите Чичен Ица на полуостров Юкатан. Именно там има сгради, които са напълно в стила на Тула.
Предполага се, че по време на своя най-голям просперитет Тула е обхващала площ от около 5 кв.км и е била заобиколена от дебели и високи стени. Предполага се още, че Тула е бил разрушен по някое време между 1168 и 1179 година. Столицата на толмеките е обявена за град с такъв статут след Теотиуакан (Teotihuacan), въпреки че Тула така и не успява да догони размерите му.
Старинният град Тула е открит през 1940 г. от археолога Хорхе Акоста (Jorge Acosta), който започва разкопки в Cerro del Tesoro близо до Тула де Аленде. Самото име на толтеките може да се преведе като "тръстиковите хора", което идва именно от техния град Толан, означаващ „Земята на тръстиките”.
Археологическите разкопки в столицата на толтеките са разкрили автентичната градска част с улици, жилищни сгради, алеи, гробници и тераси и т.н. Сред останките могат да се видят останки от дворец, два стадиона и три храма с формата на пресечена пирамида. Впечатляващ е най-големият храм, който представлява пирамида, над която стърчат 4, 6-метрови колони. Те изобразяват стилизирани човешки фигури, за които се смята, че са посветени на основателя Кетцалкоатъл.
Високите статуи, наречени Атлантите (Los Atlantes) са положени на върха на тази пирамида, която в момента е отлично реставрирана. Пирамидата в Тула била малка, но за сметка на това сложно и красиво декорирана. Навсякъде имало рисунки и фигури на животни – предимно големи котки и хищни птици, разкъсващи човешки сърца, както и човешки лица, които излизат от челюстите на змии.
В южната част може да се види стълба, по която се стига до богато декориран храм с две зали. Стените на тази главна за Тула пирамида са покрити туф, който представлява вид варовикова скала. Навсякъде могат да се видят берелефи на ягуари и койоти, орли и лешояди, разкъсващи човешки сърца. Кулминация тук е излизащото от странно животно, смеска между ягуар, змия и орел същество, което се предполага, че е Кетцалкоатъл.
Пак според митовете Кетцалкоатъл бил крал-жрец на град Тула, на който толтеките никога не правели човешки жертвоприношения, а само жертвоприношения на змии, птици и пеперуди. Под негово управление градът им процъфтявал. Толтеките се изхранвали със земеделие, като в града имало изградена система за напояване. Краят на този народ идва някъде през 12 век, когато градът е разграбен от други индиански племена и унищожен от ацтеките.
