Замъкът Сан Джорджо в Мантуа
Мантуа е малко и приятно италианско градче, което е успяло да запази до днес много исторически и архитектурни паметници. Именно те изграждат днес облика на градчето като едно приятно място за посещение и туризъм. Тук може да се види величественият Палацо Дукале (Palazzo Ducale), ренесансовата църква Санта Барбара (Santa Barbara), както и старата крепост. Тя е известна като замъка Сан Джорджо (San Giorgio) и представлява масивен и внушителен дворец, разположен в североизточния ъгъл на Палацо Дукале.
Самият град Мантуа се намира в Северна Италия, в региона на Ломбардия, на 153 км югоизточно от Милано и на 145 км югозападно от Венеция. Замъкът се изправя пред лицата на хората на влизане от Ponte San Giorgio. Сан Джорджо по своята същност е голяма по размери, червеникава средновековна крепост, която датира от периода на управлението на фамилия Gonzaga.
Този род са наследствени владетели на селището от 1328 до 1708 г, и са били за Мантуа това, което са Медичите за Флоренция. По време на тяхното управление градът процъфтявал и голяма част от сградите построени през тези векове са запазени и до днес.
Основите на замъка Сан Джорджо са положени през 1395 година, а проектът бил възложен на Бартолино да Новара (Bartolino da Novara) - един от най-известните военни архитекти по онова време. Той имал задачата да конструира здрава и внушителна крепост, която да пази Мантуа и да служи като резиденция на фамилия Гонцага, която се опитва да затвърди господството си по тези земи.
Бартолино проектира замъка Сан Джорджо по удивителен начин – той се издига при входа на подвижен мост, под който остава ров с вода. Всъщност дворецът има общо три входа, всеки от които е достъпен с подвижен мост. Сан Джорджо има квадратен архитектурен план с четири ъглови кули, което заедно с водната защита и мостовете го прави едно отлично място за защита в случай на нападения.
Замъкът Сан Джорджо първоначално е построен единствено с отбранителна цел, но много скоро се превръща в част от великолепния Палацо Дукале. Майсторският портал във възрожденски стил, който заобикаля двореца от две страни, е дело на флорентинския майстор Luca Fancelli. С течение на времето Сан Джорджо се превръща от бойна конструкция в красив дворец, изпълнен с много богатства и произведения на изкуството на семейство Гонцага.
Luca Fancelli декорира и някои от забележителните стаи на двореца около 1459 година. The Camera Picta или Рисуваната зала/Младоженската зала (Camera degli Sposi) е най-популярната стая на замъка Сан Джорджо. Това помещение е декорирано между 1465-1475 година и е известно със своите стенописи, дело на Андреа Мантеня (Andrea Mantegna).
Сан Джорджо в продължение на години е дом на Исабела д’Есте (Isabella d'Esta), която била съпруга на Франческо Гонзага (Francesco Gonzaga). Исабела била страстен любител на литературата и изкуството, а в приятелския й кръг влизали такива имена като Леонардо да Винчи и Перуджио (Perugino) и мн. др. блестящи майстори от онова време. Днес замакът Сан Джорджо следва тази традиция и служи като място на много експозиции и изложби.
