Серо Торе
Връх Серо Торе (Cerro Torre) е едно от най-големите предизвикателства за алпинистите и катерачите по света, най-вече заради своята техническа трудност и пословично лоши атмосферни условия. Не един или двама професионални и опитни привърженици на скалното катерене са се връщали разочаровани след своя опит да покорят Серо Торо. Тази респектираща дори на външен вид планина се намира на границата между Чили и Аржентина, в т.нар Патагонски Анди, част от образувалите се в Южна Патагония глетчери (Southern Patagonian Ice Field).
Разположен е на територията на Парк Насионал Лос Гласиарес (Parque Nacional Los Glaciares) в Аржентина, на север от Национален Парк Торес дел Паин (Torres del Paine National Park) в Чили, на територия, която е успорвана от двете южноамерикански държави. Серо Торе е най-високият от четирите върха по протежение на източния ръб на Патагонската ледена шапка. Другите планински стожери тук са Торе Егер (Torre Egger), Пунта Херон (Punta Herron), и Серо Щандарт (Cerro Standhart).
Серо Торе и неговия удивително заострен връх, покрит с ледена шапка, достига величествената височина от 3 128 метра. Всички маршрути, водещи към върха са осеяни с трудности и непредвидими обстоятелства. Климатичните условия в района са доста нестабилни, като правят катеренето по Серо Торе буквално ужасяващи. Тези пречки обаче не спират ентусиазма на опитните катерачи.
Един от най-добрите начини да се достигане до Серо Торе е през град Ел Калафате, а оттам до Ел Чалтен, който е изходен пункт към Серо Торе. Градчето се тачи като аржентинската „Национална столица на трекинга” и предлага почти всичко необходимо преди подхода за Серо Торе, Фиц Рой или който и да било от съседните им върхове. Всички пътеки тръгват от Ел Чалтен. Лагер Д’Агостини, в близост до основата на Серо Торе е отправна точка за много от изкачванията на върха.
Чезаре Маестри съобщава през 1959 година, че е изкачил Серо Торе заедно с Тони Егер. Тази радостна вест обаче е помрачена от нещастие, защото на слизане от маршрута Егер загива, което от своя страна поставя пред това изкачване сериозни съмнения. През 1970 година Маестри решава да се завърне с нов екип алпинисти, като този път групата е оборудвана с пневматична машина за пробиване на дупки и буквално прокарва железен път към върха.
От този момент до ден днешен тази линия е наречена Компресор. Пред алпинистите обаче продължават да се изправят трудностите на ледената шапка преди върха по време на изкачването на Серо Торе. Според схващанията в алпийските среди обаче, прокарването на Компресор е неетично и лишено от стойност. Все пак първото потвърдено изкачване на Серо Торе е едва през 1974 година, дело на екипа D. Chiappa, M. Conti, C. Ferrari, и P. Negri.
България също може да се похвали с алпинисти, опитали се да покорят Серо Торе. Това са Никола Леваков, Сотир Стойчев, Григор Вътев, които поемат по маршрута Компресор по източната стена на Серо Торе между 25.11.2010 до 23.12.2010 година.
