Връх К2
Връх К2 се намира на границата на Китай и индийският щат Кашмир. Със своята височина от 8611 метра, той изпъква сред останалите върхове на плнинската верига Каракорум. Наричан е още Монт Годуин-Остин, в памет на географа, направил тук първото геоложко проучване през 1856 г. или още Дапсанг (или Чогори) на местните диалекти.
В продължение на повече от столетие той е предпочитан от алпинистите, които са неудържимо привличани от незабравимия хималайски пейзаж. Това важи с особена сила за италианците. Те са първите опитали да изкачат върха през 1902 г., когато екип катерачи, водени от Луиджи Амадео ди Савоя, граф Абруци, покорява източното ребро на планината и му дава името "Ребро Абруци".
Накрая Лино Лачедели и Чезаре Компаньони покоряват върха през 1954 г. като част от историческата експедиция на италианския учен Ардито Дезио. През 2004 г. на връх К2 се състоят празненствата по повод петдесетата годишнина от покоряването на върха от водената от Дезиоо италианската експедиция.
Най-добре познати за героичното изкачване са Пакистанското било и това в Китай, което обаче не е толкова добре проучено. В Китай алпинистите не могат да използват помощта на местните водачи, и това е най-малко препоръчваният маршрут за неопитните - не толкова да стигнат върха (смятан за почти недостъпен и до момента изкачен от малко повече от 200 планинари-герои, в това число и пет жени), колкото само да се насладят на най-освежаващата панорамна гледка в света на достъпна височина и без кислородни маски.
В горните базови лагери на връх К2 алпинистите задължително си почиват няколко дни, за да могат телата им да се приспособят с разредения въздух, преди да започнат финалния щурм на върха.
Връх К2 привлича не само алпинисти, но и любители и експерти геолози, тръгнали по следите на италианския геолог Бруно Дзанети, първият, предложил теория за тектоничния произход на този връх.
Според Бруно Дзанети, който бил член на експедицията на Дезио от 1954 г. точно в тази точка на Азия са се сблъскали индийската и азиатската плоча и така са се образували извънредно високите планини ( в света има само четиринадесет върха, високи над 8000 метра).
И наистина, по хребетите на връх К2 човек все още може да намери останките от морското дъно, фосили на водорасли и примитивни организми, които преди 10 млн. години са били издигнати нагоре заедно с огромна маса от земната кора. Учените твърдят, че този процес е траял над 2 млн. години, продължавайки със забавени темпове дори днес, което се доказва от образците от руда и скалите върху ледниците.
Освен това съвсем за малко връх К2 не е станал вулкан вместо обикновена планина. Неимоверно високите температури - около 700 градуса по Целзий, резултат на сблъсъка на двете плочи, втечнили минералите в скалите, формирайки стълб от нажежена течност.
Той можел лесно да се трансформира в лава. Изхвърлена на високо обаче и при съпътстващото понижаване на температурите, магмата се стабилизирала и застинала в познатите скали под лъскав тъмен гнайс, който всяка година посреща стотици катерачи.
