Пещерата Вороня-Крубера
Пещерата Вороня (Voronya - Krubera Cave), известна още и като Крубера е най-дълбоката пещера, открита на нашата планета. в Абхазия, Грузия се намира в планинския масив Арабика от планинската верига Гагра в Голям Кавказ. Тя е най-дълбоката пещера в света с дълбочина 2191 м., както и първата пещера, изучена на дълбочина над 2 км.
За втора по дълбочина в тази класация на най-дълбоките естествени земни образувания се счита системата от пещери Снежна-Межонна-Илюзия с 1753 метра в същият планински масив на Вороня, а на трето място остава френската Джуфре Миролда (1733 м.), разположена в планинската верига Савой вАлпите (първата, проучена на дълбочина над 1 км). Четвърта най-дълбока пещера в света е Лампрехтсофен Фогелшахт (1632 м.) в планинския масив Леогангер Щайнберге в Северните Алпи в Австрия.
Вороня се е образувала близо до Черно море, в масива Арабика (Arabika Massif) на планинската верига Гагра (Gagra Range) в Западен Кавказ в Абхазия (Abkhazia), Грузия (Georgia). Крубера е част от Пещерната система Арабика (Arabika Cave System) в Западен Кавказ, където са се образували още много такива скални формирования. Вороня е разположена на 2250 метра над морското равнище
През последното десетилетие информацията за Вороня непрекъснато се обновяваше. През 2001 година руско-украинска експедиция установява, че дълбочината й е 1710 метра, а по-късно тя нараства на над 2 000 метра. Последната експедиция във Вороня е проведена през септември 2007 година от Александър Кримчук. След нея става ясно, че това е първата открита пещера с дълбочина над 2 000 метра, а след последната експедиция се оказва, че дълбочината и достига над 2190 метра.
Пещерата Вороня е от карстов тип, като представлява поредица от кладенци, свързани помежду си с преходи и галерии. Формирането на пещерите от този вид е много сложен процес - водата, съдържаща въглероден диоксид, има свойството да разгражда варовика. Най-дълбоките отвеси са на 115, 110, 152 метра. На 200 метра дълбочина Крубера се дели на две основни направления: Nekuybyshevskaya, открита 2008 г. и с дълбочина 1293 метра и главният клон с дълбочина до 2 191 метра.
За първи път грузински спелеолози се натъкнали на Вороня през 1960 година, като достигнали до дълбочина от 95 метра. Украинската експедиция, проведена 2005 година е съпроводена с множеството пречки пред екипа, ръководен от Александър Кримчук. Те носят около 5 тона оборудване и трябвало да минават през ледени водни ями и течения. Най-голямото препятсвие се оказала водосборна яма, която препречила пътя на експедицията.
Сергио Гарсия Дилс де ла Вега се опитал да определи дали могат да преодолеят това препятствие, но за нещастие бил принуден да се оттегли от почти замръзналите води, след като усетил дупки във водоустойчивия си костюм. Успехът за експедицията дошъл благодарение на Денис Курта и Дмитри Федоров, които успели да си проправят път надолу, заобикаляйки вледеняващата водосборна яма.
Името Вороня идва от думата гарван. Пещерата е наречена още и Крубера, в чест на руския географ Александър Крубер. До 1983 Крубера е известна с името Сибирска пещера (Sibirskaya Cave). Най-ниската точка на Вороня е достъпна и от две места, разположени по склоновете на планинския масив Арабика.