Сан Марино

С население около 30 000 души Сан Марино има статут на република и претенциите да е най-старата държава в света заради около 1700-те си години история. На 03 септември 301 г. Сан Марино започва да съществува като независима от Римската империя област, което продължава през вековете и до днес. Сан Марино е република, разпростираща се на 61 кв.км, като столица е едноименният град.

Сан Марино е разположена в североизточното подножие на Тоскано-Емилианските Апенини в Италия, по склона на възвишението Титано (Titano) (783 м), на 18 км от Адриатическо море. На около 10 км е морският курорт Римини, където е и най-близкото летище. В самият град Сан Марино няма много възможности за настаняване, затова повечето туристи избират Римини за нощувки, които са дори и по-евтини по крайбрежието.

Сан Марино е една от малките държави в света. Тя е третата най-малка европейска страна, след Ватикана и Монако. Сан Марино е 20 пъти по-голяма от Монако и е наполовината от размера на Лихтенщайн. От всички страни Сан Марино е заобиколена от Италия, което е и причината републиката да е зависима от в икономическо, търговско и културно отношение от италианците. Самите жители на Сан Марино говорят доста чист италиански език.

Според легендата Сан Марино е основана 301 г. от християнинът каменоделец Марино, който успял да избяга от анти християнската римска империя на Диоклециан (Diocletian). Идвайки от Далмация Марино достигнал до върха на планина Титано и там организирал малка група от хора последователи на християнството.

В Сан Марино има още няколко града, които са по-скоро промишлени центрове и не са толкова вълнуващи, колкото самата столица Сан Марино, разположена по Титано. По димето „San Marino: Historic Centre and Mount Titano” Историческият център на Сан Марино в вписан в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2008 година. Обиколката на историческия център е доста вълнуващо изживяване. Той е малък и има само няколко улички, по които е възможно да премине малък автомобил.

Безспорните забележителности на Сан Марино са т.нар. Три кули, които представляват средновековни замъци и кули. Най-голямата и най-старта от тях е замъкът Гуаита (Guaita Fortress), построен през 11 век. Той заедно с другите две кули-крепости, които са построени след Гуаита - Де Ла Фрата и кулата Монтале, ограждат цялата столица Сан Марино. Гуаита за известен период от време се използва като затвор, а днес тъмниците й са изключително примамливи за туристите. Тази крепост заедно с останалите 2 замъка са неизменна част от герба на Сан Марино.

Сред останалите забележителности на Сан Марино са базиликата на Светеца (Basilica of the Saint), църквата Сан Пиетро (Church of San Pietro), където са леглата на светците Маринус и Лео, църквата Сан Франческо (Church of San Francesco), където може да се види картинната галерия, църквата на Капуцините (church of the Cappuccini) и държавния музей на Сан Марино. На главния площад Piazza della Libertà се намира сградата на правителството, която наскоро е реставрирана от архитекта Гае Ауленти. На този площад са и двете държавни институции на Република Сан Марино – парламента и техни превъзходителства капитан-регентите.

Целият исторически център на Сан Марино очарова със средновековната си атмосфера. Дългата история на Сан Марино и продължителните периоди на мир са причина днес малката държава и нейната столица да пазят значителен брой произведения на изкуството, включително картини на известни италиански художници от Ренесанса и Барока. Навсякъде из Сан Марино могат да се видят скулптури. Традиционните занаяти като каменна резба и керамика се практикуват и до днес.

Традиционната кухня на Сан Марино не може да изненада с нещо невиждано, като на почит са отново пицата, пастата, лазанята и т.н. Любителите на шоколадовите вълшебства ще останат очаровани в Сан Марино, ако опитат традиционния сладкиш „Torta tre Monti” (Торта на три планини”). Символизирайки трите крепости по високите части на Сан Марино, този сладкиш се приготвя от меки и уханни вафлени кори, подредени в три слоя. Между тях се слага какао, сметана и лешников крем, а всичко това е залято с тъмен шоколад. Гордост на Сан Марино е и сладкишът „Титан”, който представлява вид сладка баница с бадеми и фъстъци, яйца и мед.