Джамията на Пророка - Масджид ал-Набауи
Масджид ал-Набауи или Джамията на Пророка е вторият най-важен храм за мюсюлманите по света. Веднага след Масджид ал-Харам в Мека (Masjid al-Haram), Масджид ал-Набауи (Al-Masjid al-Nabawi), издигната в Медина е един от най-важните символи на ислямската религия в Саудитска Арабия и една от най-големите джамии в света. Огромната религиозна важност на храма идва от това, че тук умира Пророка Мохамед, чиито тленни останки се пазят и до днес в Масджид ал-Набауи.
Първоначалната джамия е била построена от Мохамед в непосредствена близост до къщата, където той се установява след пристигането му в Медина от Мека през 622. Тази година е в основата на ислямския календар, като се бележи с понятието Hijrah и се приема за начало на ислямското летоброене.
Първообразът на Масджид ал-Набауи представлявал открита сграда с издигната платформа за четене на Корана. Храмът имал правоъгълна форма с размери 30 на 35 метра и бил построен с палмови дънери и стени от кал, отвъд които се влизало през три врати: южната Bab Rahmah (Вратата на милостта), западната Bab Jibril (Вратата на Габриел) и Bab al-Nisa' (Женската врата) на изток.
Жилището на Мохамед и семейството му се намирали до джамията. В последствие почти всичко от първоначалната конструкция е разрушено, включително и стаите на съпругите на пророка, с изключение на стаята на Аиша, където е бил погребан Мохамед, заедно с двама свои приемници – Абу Бакр (Abu Bakr) (632-634) и Омар (Umar) (634-644).
Джамията Масджид ал-Набауи е издигната наново в годините между 705-709 г. от халифа ал–Уалид (Caliph Al-Walid I) от династията на Омеядите върху мястото, което преди е било жилището на пророка. Според историята халифът ал –Уалид поставил изискването новопостроената джамия да бъде с размери двеста на двеста лакътя и отново да има квадратна форма.
Това на практика не било постигнато, защото ъглите на храма не били съвсем прави и северната стена била малко по-къса от южната. Тези малки отклонения били невидими за окото. Владетелят се доверил на гръцки архитекти за построяването на Джамията на Пророка и остава висящ въпросът дали неточностите са неволна грешка или са умишлено отклонение, което е типично за всички византийски сгради.
Новопостроената Масджид ал-Набауи имала вместо двор, който да заема по-голямата част от цялото пространство, покрити участъци, които вече представляват главната част от площта, а дворът е скрит във вътрешността от четири покрити правоъгълника. Вътрешното пространство на практика е продължение на „Дома на Пророка”, защото грубите навеси от палмови стволове не представляват стена, а само една сенчеста част от двора.
Залата за молитви на джамията на Пророка оформя чисто единство с прекрасния си таван, носен от пет редици колони, успоредни на стената кибла със своя михраб (украсена ниша, показваща посоката за молитви Кибла) и минбар (издигнато място за проповеди). Покритата северна част представлява молитвена зала, предназначена за жени, в която се влиза през специална врата, наречена „Врата за жените”.
Отличителна черта на Масджид ал-Набауи е високият зелен купол, известен като купола на Пророка и който бележи мястото, където Мохамед е погребан. Били изградени 4 високи кули, които са първообразите на днешните минарета. Михрабът или нишата, оказваща посоката на молитва, в случая на’г към Мека, където е свещеният камък Кааба, е разположен в лявата половина на новата джамия. Така михрабът на Масджид ал-Набауи всъщност е точно в центъра на бившата стая на Пророка и е бил предназначен да определи точно мястото, на което е стоял Пророка. Богатите декорации на нишата са забележителни.
В хода на историята джамията Масджид ал-Набауи служи като съд, читалище и религиозно училище. През 1909 г. тя става първо място на Арабския полуостров, което има електрическо осветление. Сърцето на храма е малкото отделение ar-Rawdah an-Nabawiyah, белязано от гроба на Мохамед. Поклонниците в Масджид ал-Набауи всячески се опитват да се доберат до това място, защото според поверието молитвите, изречени тук, винаги са чути. През 1955 година вторият най-свещен храм на мюсюлманите в Медина е значително разширен. Цялата джамия е украсена с мраморни декорации и е напълно климатизирана.
