Мавзолеят в Халикарнас
Западното крайбрежие на Мала Азия днес може да се определи като античната съкровищница на света, завещала на поколенията великолепни архитектурни паметници, които са доказателство за велика култура преди новото летоброене. Тук се намирали прочути градове като Троя (най-северният от тях), а по-нататък Лариса, Гаргари, Кима, Смирна, Колофон, Ефес, Милет, Меласи, а най-южният бил Халакарнас (Halicarnassus). Именно в Халикарнас е било издигнато едно от чудесата на древния свят – Мавзолеят на царя на Кария (Caria) Мавзол и неговата съпруга - царица Артемизия (негова сестра).
Мавзолеят в Халикарнас (The Mausoleum of Maussollos) е гробница на персийския владетел и неговата жена, но когато е започнало строителството, великата постройка е имала съвсем друго предназначение. Идеята за издигането й е на Артемизия, а строителството започва, когато Мавзол бил все още жив. Сестра му изпратила посланици до Гърция, за да открият и доведат най-талантливите художници и майстори за онова време. Между тях бил и Скопас (Scopas), който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес (Temple of Artemis in Ephesus), както и Бриаксис (Bryaxis), Тимотей (Timotheus) и Леохар (Leochardes). Всеки един от тях има фундаментален принос за изграждането на Мавзолея в Халикарнас.
Великолепната постройка била завършен около 350 г. пр.н.е. Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор. Стълби с каменни лъвове са водели към върха на тази платформа. По протежение на външната стена са били разположени много статуи, изобразяващи богове и богини. Във всеки ъгъл имало каменни войни качени на кон, охраняващи гробницата.
Мавзолеят в Халикарнас бил изграден главно от мрамор. Гробницата се издигала като квадратен заострен блок с размер приблизително 1/3 от размера на мавзолея, висок 45 метра. Тази част била покрита с фриз, показващ сцени от гръцката митология. Едната част показвала битката на кентаври и лапити. Друга изобразявала битката на гърците с амазонките.
Отгоре на Мавзолея в Халикарнас имало 36 малки колони, по 9 от всяка страна. Те оформяли още една трета от височината. Между всяка от тези колони имало друга статуя, като зад колоните имало масивен блок, който придържал тежестта на масивния покрив на гробницата.
Покривът на Мавзолея в Халикарнас представлявал по-голямата част от последната третина от височината, е бил под формата на пирамида. Отгоре имало нещо като колесница с четири огромни коня, които дърпат карета, в която стояли Мавзол и Артемизия. Съпругата на владетеля живяла само две години след смъртта на съпруга си, като и двамата трябвало да бъдат погребани в недовършената гробница. Историкът Плиний разказва, че майсторите решили да останат и да довършат работата си след като владетелите умират. Били на мнение, че Мавзолет в Халикарнас е едновременно паметник на тяхната собствена слава и на изкуството на скулптора.
Мавзолея на Мавзол в Халикарнас издържал почти непокътнат векове наред и през 334 г. пр.н.е., когато тук идва Александър Македонски. Не бил разрушен и при пиратски нападения през 62 г. пр. н.е. В продължение на 16 века колосалният паметник съществувал, но едно огромно земетресение повредило покрива и съборило няколко колони. В началото на 15 век по време на кръстоносните походи рицарите на Св. Йоан от Малта нахлули в региона и използвали камъните на Мавзолея в Халикарнас за изграждането на големия замък на Бодрум (Bodrum Castle). В него били пренесени и огромна част от статуите и украсата на гробницата. Около 1522 г. почти всички блокове на Мавзолея в Халикарнас са били демонтирани и използвани за построяването на други сгради.
Днес някои части от полирания мрамор на гробницата могат да се видят в замъка Бодрум. През 19 век много от статуите са прехвърлени в Британския музей в Мавзолейната стая. Най-успешна реконструкция на Мавзолея в Халикарнас е направил Адлер в списание „Архитектура” (1900 г.).
