Александрийския Фар
Александрийският фар (The Lighthouse of Alexandria) е едно от Седемте чудеса на античния свят, което е може би най-великото постижение на античната инженерна архитектура по времето на Александър Македонски. Построен е след 240 пр.н.е. на остров Фарос, близо до легендарния град Александрия в Египет.
Историите разказват, че светлината, която излъчвал Александрийският фар, идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. величественият фар е разрушен окончателно, а днес на негово място стои крепостта Форт Кейтбей (Fort Qaitbey), построена 1480 година по време на властването на мамелукския султан Ал-Ашраф Кейтбей (Mameluke Sultan Al-Ashraf Qaitbay).
Всъщност Александрийският фар е Седмото чудо на древния свят. Това невероятно творение е дело на книдският (Cnidian) архитект Сострат (Sostratus) на остров Фарос, на самия бряг на Средиземно море. Издигането му е по заповед на областния управител Птолемей I Сотер (Ptolemy I Soter), който е един от генералите на Александър Велики и първият владетел от гръцки произход. Строителството на Александрийския фар е завършено за 5 години, през 285 г. пр. н.е.
По време на първите три века от построяването си Александрийският фар се използва предимно с практически цели. Александрийският фар представлявал и крепост, а не само помощно съоръжение за безопасно мореплаване. Той бил идеален наблюдателен пост, по който било възможно да се разгледа добре численстта на вражеския флот, докато той приближавал Александрия.
Според учените предполагаемата височина на сградата, считана от съвременните архитекти като първия опит за небостъргач, била между 115 и 200 метра, което до 14 век я правело една от трите най-високи постройки в света, издигнати от човек, наред с две от Големите пирамиди в Гиза.
Александрийският фар представлявал триетажна гигантска кула, която достигала 120 метра. Стените на кулата били облицовани с бял мрамор, а на върха й горял огромен огън, отражението от който било пренасяно надалече, благодарение на сложна система от огледала. Дърва за огъня качвали до върха на фара по спирална стълба.
Бил построен с трегери, а не със сводове. Най-долу основата бил формата на квадрат с площ 8, 5 кв.м. Четирите стени на Александрийския фар са били обърнати по посока на четирите посоки на света. Първият етаж достигал височина 57, 7 м. Вторият етаж бил с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра и достигал височина 27 м. На върха си Фарът била куполообразна част със статуята на Посейдон, висока 7 м.
За най-голямото чудо на фара някои специалисти считат неговото странно огледало, изработено от чудни и невероятни материали, което позволява на александрийците да виждат приближаващите се към острова кораби цели дни, преди те да се доближат до брега. Според съвременни специалисти ярката светлина на Александрийския фар се дължи на древен прототип на прожектор с графитни електроиди, които са поредното доказателство, че египтяните са имали солидни познания за електричеството и волтовата дъга.
