Национален исторически паметник Имението Вандербилт
Националният исторически паметник Имението Вандербилт (Vanderbilt Mansion National Historic Site) е известен като Хайд Парк (Hyde Park) и е едно от най-старите и най-красивите имения покрай река Хъдсън (Hudson River).
Повече от две столетия това място е било дом за изтъкнати жители на Ню Йорк (New York). Фредерик Вандербилт (Frederick Vanderbilt) е закупил земята през 1895 година. Преди него собственик на земята бил доктор Джон Бард (John Bard), който построил върху нея Червената Къща (Red House). През 1828 година доктор Дейвид Хозък (David Hosack) купил земята от наследниците на Джон Бард.
През 1840 година Джон Джейкъб Астър (John Jacob Astor) купил земята от Хозък, за да живеят там дъщеря му Доротея (Dorothea) и съпругът й. Вандербилт купил земята от Джон Астър, за да живее там заедно със съпругата си Луиз (Louise) няколко месеца в годината.
Мястото позволявало на Вандербилт да стига бързо и лесно до Ню Йорк, където притежавал Нюйоркската централна железница (New York Central Railroad). Фредерик Фандербилт бил твърдо решен да построи на това място наистина прекрасна къща.
Той наел архитектите Макким, Мийд и Уайт (McKim, Mead & White), за да създадат нещо, невиждано до онова време.
Фредерик Вандербилт бил първият от рода си, който завършил колеж. Той завършил Шефилдското научно училище към университета Йейл (Sheffield Scientific School at Yale University).
Огромната къща е един от най-ярките примери за дворец, който е бил изграден по желание на едър индустриалец по време на Златната ера. Имението Вандербилт се простира на площ от двеста и единадесет акра. То включва прекрасни места, от които може да се наблюдава река Хъдсън, както и планините Кетскил (Catskill Mountains).
На територията на имението има прекрасни италиански градини, които са били възстановени до първоначалния си вид от доброволческата градинарска асоциация, носеща името на Фредерик Вандербилт (Frederick Vanderbilt Garden Association).
Домът, който продължава да предизвиква възхищение у всеки, който го види, е с петдесет и четири стаи. В тях семейство Вандербилт разположило специално закупени за целта ценни антики. Интериорът на дома е изграден изцяло в стил американски ренесанс. На стените висят прекрасни репродукции на известни картини от онзи период.
Когато Фредерик Вандербилт починал през 1938 година, имението му било наследено от племенницата му Маргарет Ван Алън (Margaret Van Alen). След като била окуражена за благородната си постъпка от президента Франклин Рузвелт (Franklin Roosevelt), тя дарила на Националната служба на парковете (National Park Service) част от имението, включваща разкошната резиденция на чичо й Фредерик, заедно с мебелите. През периода от 1941 до 1943 година секретните служби на президента Франклин Рузвелт се разполагали в мазето на резиденцията Вандербилт.
Много от служителите на Белия дом (White House) оставали да преспят понякога в спалните в резиденцията, като ползвали и семейната спалня на семейство Вандербилт. Къщата е наистина разкошна и разполага с прекрасни стаи на първия етаж – прочутата централна елипсовидна зала, огромен хол и трапезария.
В тези помещения има и по-малки – например в елипсовидната зала са разположени лобито, златната стая и други стаи. На втория етаж е разположен великолепният будоар на госпожа Вандербилт и спалнята й. Тук са спалните за гости и бани, както и стаята за спално бельо. На третия етаж има допълнителни стаи за гости, както и стаи за слугите. В имението Вандербилт имало електрическо осветление много преди то да се появи в околните домове.
