Водопадът Барън

Водопадът Барън (Barron Falls) се намира в Австралия, там където река Барън преминава от Атъртън (Atherton) към Кеърнс (Cairns) в Куинсленд (Queensland).

Водата от него пада от височина над двеста и шестдесет метра. Често водопадът Барън е бил сравняван със стадо мустанги, които тичат с всичка сила.

Водопадът Барън е под закрилата на Националния Парк Барън Гордж (Barron Gorge). Когато има обилни валежи обемът на водата, която пада от водопада Барън, е огромен. Но когато няма силни валежи, а това е през по-голямата част от годината, водопадът Барън не е чак толкова силен и мощен.

Има цели три начина да се стигне до водопада Барън. Той е достижим с въздушен лифт, с влак и по магистралата. Влакът спира точно там, откъдето може да се наблюдава красотата на водопада Барън. Влакът има престой няколко минути, за да могат пътниците да се насладят на красотата на това природно явление.

Дефилето Барън е много стръмно и затова построяването на железопътна линия е било много опасно. Цели двадесет и трима души са загинали по време на изграждането на железопътната линия.Пътуването до водопада Барън с въздушен лифт е вълнуващо преживяване, тъй като гледката на тропическата гора, погледната отвисоко, е много красива.

Река Барън, която оформя красивия водопад Барън, извира от северен Куинсленд. Тя е дълга повече от сто шестдесет и пет километра. Старинното име на река Барън, което е било дадено от аборигените, е било Бибоора (Bibhoora). Едва през 1875 година било сменено името на реката, когато двама полицейски инспектори я нарекли на името на шефа на полицията в Бризбейн (Brisbane). Неговото име било Томас Хенри Баумън Барън (Thomas Henry Bowman Barron). Първият европеец, който открил река Барън, бил Джеймс Милигън (James Mulligan) и това се случило само една година, преди реката да получи новото си наименование.

В началото на двадесети век река Барън причинила много наводнения. През 1939 година силните валежи причинили такива големи наводнения, че реката дори променила курса си. Това довело до изместване на устието на реката с цели два километра. Наводненията не могли да бъдат спрени дори от построения бент на езерото Тинару (Tinaroo).

В средата на двадесети век реката предизвикала още по-тежки наводнения. Едва през 1995 година била изградена система за предвиждане на наводнения и предпазване от тази природна стихия. С помощта на водата, която пада от водопада Барън, се е оформило тясното дефиле Барън. Водата, която по-рано е падала от водопада, в голямата си част днес е изолирана и насочена към генериране на електричество в хидроелектростанция. Това е и причината водопадът Барън да не е чак толкова мощен, когато няма силни валежи.

Река Барън оформя още два водопада – това са водопадът Стоуни Крийк (Stoney Creek Falls) и водопадът Съпрайз Крийк (Surprise Creek Falls).

По пътя си река Барън минава през езерото Тинару, както и през потоците Каури (Kauri), Маклийн (McLean), Маруби (Maroobi) и Питърсън (Peterson). В реката се вливат още много потоци и една река – това са Изумруденият поток (Emerald Creek), Гранитният поток (Granite Creek), река Клоухези (Clohesy) и потокът Стоуни (Stoney Creek), потокът Томатис (Thomatis) и потокът Свежа вода (Freshwater).

Преди да се влее в Тихия океан, реката Барън се разделя на три. Близо до водопада Барън растат корково дърво и червено сандалово дърво. До водопада гнездят много птици. Летящите лисици и кенгуруто на Лумхолц (Lumholtz) често се срещат наоколо.