Храмът Света Неделя в Батак
Храмът Света Неделя се намира в град Батак, който е разположен по склона на Баташката Планина, която се намира в Западните Родопи. Той се намира на тридесет и шест километра от Пазарджик.
Батак става известен в цял свят през 1876 година – тогава през месец май в него се разиграва страшна трагедия, която отнема живота на почти всички хора в Батак. Тази трагедия разтърсва цяла Европа и целия свят. В продължение на две седмици населението на Батак, което е било шест хиляди души, води неравна битка с огромна турска войска.
След трагедията, известна като Баташкото клане, всички къщи са изгорени до основи. Църквата Света Неделя също е изпепелена. Днес тя е превърната в музей, който е свидетелство за това колко силна може да е вярата.
Църквата е построена през 1813 година, тъй като старата е станала вече прекалено тясна за желаещите да се молят. Църквата е приличала на крепост, отвсякъде е била оградена с високи стени от камък. Тя е била построена с усилието на цялото селище само за седемдесет и пет дни. Това било условието на пловдивския паша, за да разреши строежа на църквата – тя да бъде издигната за по-малко от три месеца.
Сред първите духовни служители, служили в църквата Света Неделя, са Нейчо Паунов и Димитър Паунов, както и Петър Попилиев. В църквата Света Неделя се е служело на църковнославянски език и проповедите винаги се изнасяли на български език. Тъй като Рилският манастир е покровителствал църквата в Батак, тя се е смятала за самостоятелна и независима.
По време на подготовката за Априлското въстание, свещеници в църквата Света Неделя са били отец Нейчо и отец Петър. След като Батак пада, отец Нейчо е обезглавен, като преди това и седемте му дъщери са посечени една след друга пред очите му, за да бъде склонен да премине към мюсюлманската вяра. Отец Нейчо обаче отказва и след като вижда всички зверства, на които е подложено семейството му, също е убит. След време синът му Тодор, който е член на баташкия революционен комитет, става свещеник на мястото на загиналия си баща.
По време на Баташкото клане са избите над три хиляди души, като сред тях и деца. Някои от майките държали пред себе си децата си, за да бъдат посечени първо те и да са сигурни, че те няма да бъдат превърнати насила в мюсюлмани. След като са избити повече от половината батакчани, много от жените, децата и старите хора успяват да влязат в църквата и да залостят вратите й. В нея влизат четири-пет пъти повече хора, отколкото тя е в състояние да побере, което предизвиква смърт от задушаване на много от децата.
Голяма част от хората остават пред вратите на църквата, защото за тях няма място. Те са убити веднага, а след това ордите в продължение на три дни пускат вътре кошери с пчели и запалени парцали, за да бъдат по-ужасни мъченията на затворените без вода и храна над две хиляди души вътре. Тъй като нямало никаква вода, майките били принудени да дават на бебетата кръвта на убитите. По съвет на един старец жените започнали с нокти да копаят земята в църквата, за да стигнат до вода, но така и не успели.
След третото денонощие тези, които останали живи, излезли, за да потърсят спасение, но намерили само смъртта си.
Единственото, което спасява цялата църква от изпепеляване, е това, че е направена от камък. Изгарят само дърворезбите и дъбовите масивни врати, които са успели да удържат турските орди, но не успява да запази живота на хората в нея. Днес в нея могат да се видят костите на убитите мъже, жени и деца. Те са били изгорени вътре – живите заедно с мъртвите, възрастни и деца на различна възраст.
След Освобождението от османско робство църквата Света Неделя не се използва за богослужение, а се превръща в паметник на загиналите заради вярата. През 1995 година църквата Света Неделя се превръща в държавен музей.
Храмът Света Неделя в Батак е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България. За да разгледате другите обекти, кликнете на посочения линк.
