Бегликташ

Бегликташ, известен също така и като Беглик Таш, представлява мегалитно тракийско светилище, което е открито през 2003 година.

То се намира близо до руините на древния град Ранули, близо до резерват Ропотамо. То се намира на три километра от Приморско. Това е светилището на Ранули.

То представлява кръг от огромни камъни, които се намират в средата на поляна. Това е бил своеобразен храм на древните, където те са принасяли своите дарове. С времето там са били изградени жилища за жреците.

Начинът на подреждане на камъните е такъв, че те образуват обсерватория, която изпълнява функциите на календар и на часовник, както и на храм. В храма се намира изсечен в скалата жертвеник, който се състои от две вани, свързани помежду си с улеи.

В храма има и олтар, както и каменен трон, на който е сядал жрецът. В жертвеника са намерени само растителни следи, тъй като явно тук не са се принасяли в жертва животни, а само различни видове растения.

Върху камъните има издълбани дупки, които при слънцестоене пропускат слънчевите лъчи, които огряват тези точки. Камъните изпънявали и функцията на часовник. Слънчевата светлина, която пада от главния олтар, разделя деня на шест равни части.

Смята се, че светилището Бегликташ е направено през четиринадесети век преди новата ера и не спира да функционира до пети век след товата ера. Това място е било притегателно за траки, римляни и гърци в различните епохи на своето функциониране.

Смята се, че Бегликташ е обслужвал нуждите на култа към Бога на слънцето на траките. Има и мнение, че някои от ритуалите, извършвани в Бегликташ, са характерни за култа към Богинята майка.

Смята се също така, че върху скалното ложе са се събирали в ритуален съюз върховният жрец и върховната жрица. Ваните, които се намират около ложето, са служели за напълване с вода, олио, мляко и вино. Виното е символизирало земята, олиото е символизирало огъня, млякото е символизирало въздуха и така са се събирали четирите стихии.

В специално издълбани улеи след дъжд се събирала вода и ако се погледне отгоре, водата образувала соларни символи. Над трона на върховния жрец е имало дървен навес.

Най-интересният камък в комплекса Бегликташ е камъкът, наречен Апостол таш. Той е огромен, а се крепи само върху две точки. Смята се, че между основата и камъка е имало вулканичен слой, който е бил премахнат със сечива от обитателите на това място и така горният камък се закрепил върху долния само в две точки.

Древният слънчев часовник, който един ден ще бъде реконструиран, е паднал, защото преди по-малко от сто години най-високият камък е паднал и е съборил останалите.

До слънчевия часовник се намира Лабиринтът – там младите мъже са определяли насоката на живота си. Тези, които избирали пътя надясно, били насочвани към някой практичен занаят, а тези, които избирали левия път, се превръщали един ден в жреци.

Едно от най-интересните изпитания е тесният скален процеп, през който можели да минават само праведните. В Бегликташ има и долмен, който се е използвал само за ритуални цели. Неговата форма символизира женската утроба.