Яйлата

Яйлата е местност, разположена на юг от черноморското село Камен Бряг. Тя се намира на осемнадесет километра от морския град Каварна. Яйлата е обявена за национален археологически резерват. Той е отделен от морето със скални масиви на височина петдесетина метра. Яйлата е приморска тераса, която се простира на обща площ от триста декара. На юг тя достига до курорта Русалка.

Местността е известна с пещерните си жилища, които са повече от сто на брой. Те са използвани пет хилядолетия преди новата ера. Тогава в тях са живели хора от различни култури. През средните векове пещерните жилища са използвани като манастир. По стените на пещерите могат да бъдат видени запазени останки от нарисувани икони и прабългарски знаци, издълбани в скалата. О пети до шести век тук са живеели монаси, като по този начин скалните жилища са се превърнали в скален манастир.

В северната част на терасата има византийска крепост, строена през пети век, от която са останали една порта и четири кули. Крепостта се намира в североизточната част на Яйлата и има само две крепостни стени, тъй като другите две на практика са скали. Тя е била изградена от каменни блокове с дължина до два метра.

Крепостната стена е снабдена с много еднораменни стълби, които са давали възможност на войниците, които охранявали крепостта, да могат бързо да се изкачат до кулите. Във вътрешността на крепостта е имало улица, която е водела от входа на крепостта до центъра и до караулно помещени. Портата на крепостта е била с широчина над два и половина метра. След порта, която се спускала, следвала друга, която се залоствала с масивни греди.

На територията на резервата Яйлата са открити много старинни предмети, изработени от глина, кост, бронз и мед. Крепостта, която е изградена през пети век, е била разрушена през шести век. Около нея възниква старобългарско селище през девети век.

По това време портата се прегражда с каменни блокове и до крепостната стена се построява малък параклис. В средата на десети век старобългарското селище е напълно унищожено от набег на печенезите на единадесети век.

От началото на осемдесетте години на двадесети век на територията на Яйлата стартират археологически разкопки. Специалистите изследват византийската крепост, пещерните жилища и некрополите. Те са три на брой, изградени в скалите през времето от трети до пети век от новата ера. Един от тях е изграден в близост до скално светилище, което вероятно е било с култ към Слънцето.

В некрополите има над сто и двадесет ритуални погребения. Върху една от гробниците има украса от барелеф, изобразяващ бича глава. Това е единствената гробница с украса. Всички гробници са били ограбени.

Освен скалните некрополи съществуват и четири вкопани гробници, винарни, жертвеници. През 1989 година Яйлата е обявена за археологически резерват.

Името на местността е от тюркски произход и се превежда като високо пасище. На територията на резервата има над петдесет вида птици, сред които дъждосвирци, бухали, синявици, папуняци и корморани.

Точно през Яйлата минава Виа Понтика – един от най-големите и важни пътища за миграция на прелетните птици. В резервата има много растения, като много от тях са редки видове, застрашени от изчезване. През пролетта на територията на Яйлата е много красиво, защото тогава цъфтят хиляди божури.

Според древна легенда римският поет Овидий прекарал последните си дни в Яйлата. Той попаднал там, след като приятели го освободили от заточението му в град Томи, където бил изпратен за наказание от император Август.