Св. Великомъченик Георги, Хаджидимово
Манастирът Свeти Великомъченик Георги се намира в град Хаджидимово, който е разположен на седемнадесет километра разстояние от град Гоце Делчев. Манастирът е разположен на територията на община Хаджидимово.
Районът на град Гоце Делчев е известен с многото си църкви – те са двадесет и седем на брой, като двадесет и три от тях са архитектурно-художествени паметници. Има три манастира и много параклиси.
Манастирът Свети Великомъченик Георги е паметник на културата. Манастирът представлява най-големия манастирски комплекс в долината на река Места и трети по големина в Югозападна България. Преди него са Рилския манастир и Роженския манастир.
Манастирът е построен през 1864 година. Той е опожаряван два пъти. Въпреки пожарите е оцелял чудотворната икона на Свети Георги, която е от осемнадесети век. Владишкият трон и иконостасът са възстановено по автентичен образец.
Параклисът Свети Димитър на територията на манастира е изграден през 1979 година, като отвътре е изографисан от гоцеделчевски художник.
Празникът на манастира е Гергьовден, шести май. На този празник в манастира се прави курбан за здраве и голям манастирски събор. Друг голям събор в манастира се прави на Спасовден. Според древна легенда всеки, който е болен, може да оздравее, ако пренощува само една нощ в манастира Свети Великомъченик Георги.
В манастира има хотелска част, в която има седемдесет и пет легла. Има стаи с две легла и с повече, като в най-големите броят на леглата достига до шест. В скоро време ще бъде отворен нов хотелски блок, в който ще има допълнителни тридесет и пет легла.
Манастирът Свети Великомъченик Георги се намира в околностите на село Горна Сингартия, където преди години са се заселили първите му жители – гърци и българи.
Древна легенда разказва как е бил построен храмът. Един овчар, Атанас Лазаров, сънувал мъж на бял кон. Той му казал да започне да копае на определено място и точно там да се построи храм. Овчарят забравил за съня си и не копал. На следващата нощ обаче сънят се повторил, но той отново не копал.
Това се повторило и на третата нощ и тогава овчарят започнал да копае. Мястото се оказало в имота на турци и те изгонили овчаря. В съня му през нощта се явил отново мъжът на бял кон и му казал, че турците ще отстъпят. На другия ден стопанинът на имота се ядосал много, като разбрал, че овчарят копае основи за църква и дори го набил. Турчинът се върнал доволен на нивата си, но воловете му отказали да работят. Тогава местни хора му казали, че това е заради лошата му постъпка.
Стопанинът на мястото се принудил да повика отново овчаря, за да продължи да копае основите на църквата. Воловете, без да ги подканят, веднага започнали да орат. Тогава стопанинът им се учудил много и дарил мястото за построяване на църква.
Появили се много помощници и за кратко време бил построен малък параклис. Овчарят открил икона на Свети Георги, която била заровена дълбоко в земята. Това накарало още повече хора да се присъединят към строежа. Параклисът бил наречен на името на свети Георги. След това започнали да се събират средства за построяването на храма, след което обаче трябвало да се получи разрешение за строеж на църквата.
Беят на селото, помолен от овчаря и останалите жители да измоли от султана ферман за построяването на храма, заминал за Цариград и се върнал с разрешение, според което храмът трябвало да бъде вкопан в земята на два метра. Това не било възможно, защото имало само камъни, а не земя. Тогава бил издаден нов документ за строеж на храм с малки размери.
Храмът бил завършен през 1864 година, а година по-късно бил осветен от гръцки владика. Иконата на Свети Георги се пазела в олтара и постепенно била забравена. След това тя била изпратена в Българската академия на науките, където установили, че е от осемнадесети век.
