Петровски кръст

Петровски кръст е връх, разположен на планина Чепън. Самата планина се намира в западната част на България, близо до границата със Сърбия. Чепън е разположена до град Драгоман, а в подножието й е Драгоманското блато. Чепън е част от Западна Стара планина.

От подножието на планината до върха разстоянието е три километра и половина. Връх Петровски кръст е висок 1210 метра. Освен него планината има други върхове, но Петровски кръст е най-високата точка на планина Чепън.

Преди много години тук е имало голям християнски кръст, заради това върхът е наречен така. Според местна легенда в средата на осемнадесети век един от богаташите на Драгоман – чорбаджията Петър, бил отвлечен от разбойници. Те го накарали да се качи на върха, където го убили. След време роднините му издигнали там голям кръст, който дал името на върха.

Връх Петровски кръст е известен и като Голем Чепън, а до него се намира друг връх – Мали Чепън. На самия връх има останки от тракийско светилище, което било посветено на тракийския бог Сабазий. То е било построено през втори век преди новата ера от тракийското племе мелди, и по-точно от войник на име Аврелий Местриян.

Тук редовно са се правели жертвоприношения за здраве и победи във войните. След траките светилището е използвано от славяните и от прабългарите, а след това и от българите. Останки от него се виждат и днес – все още може да се види основата на светилището, която е с размери пет на тринадесет метра.

Наблизо минава римският път Виа Милитарис, който е маркиран с милиарни колони, означаващи разстоянията между отделните градове.

В района на планината Чепън и местността Три уши са се разиграли важни стратегически битки, които са предопределили изхода на Сръбско-българската война през 1885 година.

Преди години на върха е започнал проект за построяване на телевизионна кула. След това се оказало, че точно на върха няма сигнал и строителството на кулата било преустановено.