Пантеонът в Париж
Пантеонът (Pantheon) е сграда в латинския квартал на френската столица Париж. Пантеонът първоначално е бил построен като църква м чест на света Геновева (St. Genevieve), но след много промени днес тя играе ролята на мавзолей, в който се намират тленните останки на прочути френски граждани.
Сградата е една от първите постройки, изградени в духа на неокласицизма, като фасадата му е изградена по модел на Пантеона в Рим. Пантеона е покрит с величествен купол.
Архитектът, проектирал Пантеона, е Жак-Гермен Суфло (Jacques-Germain Soufflot), който е искал да съчетае величието на готическа катедрала с принципите на класицизма. Архитектът починал, преди да види творението си завършено. Ефирността и прозрачността, която той целял, така и не била постигната, но това не намалява архитектурната стойност и красотата на сградата, която е първият велик неокласически монумент.
През 1744 година крал Луи Петнадесети (Louis XV) дал обет, че ако успее да се възстанови от тежка болест, която го съборила на легло, той ще изгради върху разрушената църква на абатството на Света Геновева величествена сграда. След като оздравял, той се заел с това да осъществи обещаното. Той натоварил маркиз Абел-Франсоа Поусон (Abel-François Poisson) със задачата да се заеме с изпълнението на този мащабен проект. През 1755 година маркизът наел архитекта Жан-Гермен Суфло и строежът на сградата започнал след две години.
Дизайнът на монументалната сграда представлява класически гръцки кръст, с масивни портици и коринтски колони. Сградата е с дължина 110 метра, широка е 84 метра и е висока 83 метра. Криптата на Пантеона е огромна. Куполът на сградата е троен, като вторият купол е изрисуван от вътрешната страна с изящни фрески на апотеоза на Света Геновева.
Основите на сградата са положени през 1758 г., но поради икономическите проблеми на Франция по това време, работата върви с доста бавно темпо. Сградата е завършена през 1790 година, което съвпада с ранните етапи на Френската революция. Националното учредително събрание разпорежда тя да бъде промененя от църква-мавзолей в място за погребване на едни от най-великите французи.
През 1851 година физикът Леон Фуко (Léon Foucault) демонстрира въртенето на Земята с експеримент, който е проведен в Пантеона, чрез изграждане на 67 –метровото махало на Фуко под централния купол. Оригиналната сфера за махалото е била изложена в Пантеона през деветдесетте години на миналия век, но днес там има копие на оригинала, а самият той се намира в музея на изкуствата. От 1906 до 1922 година
Пантеона е бил мястото, където е била изложена прочутата скулптура на Огюст Роден (Auguste Rodin) „Мислителят”.
През 2006 година античните часовници на Пантеона били изцяло реставрирани.
Над входа на Пантеона са изписани думите „AUX GRANDS HOMMES LA PATRIE RECONNAISSANTE” ( "На великите мъже от благодарната родина"). Погребенията тук са строго забранени и са разрешени единствено с парламентарен акт и то за национални герои.
Сред погребаните в некрополиса на Пантеона са известни френски личности като Волтер (Voltaire), Русо (Rousseau), Виктор Юго (Victor Hugo), Емил Зола (Émile Zola), Мари Склодовска-Кюри (Marie Skłodowska-Curie), както и архитектът на сградата – Жак-Гермен Суфло. Поради слухове, според които останките на Волтер са били откраднати от Пантеона и изхвърлени в боклука, се стигнало дотам, че ковчегът с останките му бил отворен, за да бъде доказано, че те са все още там. Пантеона е един от символите на Париж.
