Гранада, Никарагуа
Гранада (Granada) е разположена в Западна Никарагуа. Градът е столица на департамента Никарагуа и е с население от около 110 000 човека. Гранада има важно историческо значение и привлича туристите с красивата си архитектура. Гранада е най-старият град в Централна Америка.
Градът е основан близо до езерото Кочиболка (Cocibolca), известно като Великото езеро на Никарагуа. Гранада е основана от испанския завоевател Франциско Ернандес де Кордоба (Francisco Hernandez de Cordoba) през 1524 година. Това е едно от най-старите колониални селища на Централна Америка. Франциско Ернандес де Кордоба нарекъл града Гранада на името на родния си град Гранада в Испания.
Жители на новооснования град изкарвали прехраната си като месари, воини и художници. Голяма част от тях имали знания в различни области на науката като астрономия, ботаника и медицина. Сред жителите на града имало и търговци.
Според никарагуанския историк Хорхе Едуардо Ареланом (Jorge Eduarde Arellanom) историческото начало на Гранада може да бъде определено като синтез на архитектурни елементи. Градът е основан след проучване на река Сан Хуан (San Juan). Целта на тези проучвания била да се намери воден път от езерото до Атлантическия океан.
Поети и журналисти дали поетично име на града и то било Сирена (Sirena), тъй като едната част на града гледала към езерото Кочиболка. По време на колониалния период Гранада се превръща в едно от най-важните търговски пристанища в Централна Америка. По същото време са построени много важни сгради, които следвали архитектурните принципи на испански градове. През първата половина на седемнадесети век успешните търговски сделки превърнали Гранада в един от най-важните градове на страната.
Земетресение, предизвикано от изригването на вулката Мотомомбо (Momotombo) през 1610 година унищожило град Леон (León), градът-близнак на Гранада. Така Гранада станала най-важният град в Никарагуа. По това време жителите на града отглеждали какао и тютюн, отглеждали и добитък. Гранада осъществявала бизнес с Картагена, Гватемала, Ел Салвадор, Панама и Перу.
Просперирането на бизнеса по пътя Гран Лаго (Gran Lago) и река Сан Хуан, както и колониалната конкуренция на Испания и Англия, Холандия и Франция, превърнали Гранада в жертва на чести пиратски атаки.
През 1670 година пиратът Галадрито (Gallardito) нападнал Гранада заедно с пиратския си кораб. За да се предпазят от бъдещи подобни атаки, колониалните власти изградили замъка Ел Кастило де ла Консепсион Имакулата (El Castillo de la Imaculata Concepcion) – замък на непорочното зачатие. Той бил построен през 1675 година. Замъкът помогнал на града да устои на атаките на пиратите, както и на нападенията на британските войници. Британците искали да превземат основния маршрут. Въпреки изграденото солидно укрепление пиратът Франсис Уилям Дампиър (Frances William Dampier) успял да ограби града и да го опожари през април 1685 година.
Поради земетресения през същата година нивото на водата на реката Сан Хуан се увеличило. Това събитие предизвикало прекъсване на връзката между Атлантическия океан и езерото Кочиболка, което довело до големи щети на икономиката на Гранада. През 1751 година Луис Диез Наваро (Luis Diez Navarro) построява крепостта Ла Полвора (La Polvora), чиято цел е да защити Гранада. В началото на деветнадесети век колониалният град поддържа бизнес-отношения с Антилите (Antilles). Следват кратки периоди на война, най-вече срещу испанската империя, а и срещу мексиканското правителство.
През 1855 година Уилям Уолкър (William Walker) се обявил за президент на Гранада, учредил робството и обявил английския език за официален език на града. Той имал за цел да покори всички страни от Централна Америка, но след като планът му не успял, се принудил да напусне страната.
През двадесети век Гранада губи своето политическо господство, но си остава най-красивият град в Никарагуа. Сред забележителностите в града е площадът на независимостта, църквата Сан Франциско, старата железопътна станция и дворецънт на епископа.
