Национален монумент руините Каза Гранде
Националният монумент руините Каза Гранде (Casa Grande Ruins National Monument) се намира в Кулидж, Аризона (Coolidge, Arizona), близо до град Каза Гранде.
Монументът е място, където са разположени руини от периода Хохокам (Hohokam). Различни по вид, предназначение и височина постройки са обградени от обща стена. Те са изградени от хората, живели по тези места по време на периода Хохокам.
Те се занимавали с фермерство през тринадесети век в долината Джила (Gila Valley). Според археолозите хората, живеели в древността в пустинята Сонора (Sonoran Desert), и са изградили Каза Гранде, създали също така система за напояване на нивите си. Тази система била използвана до 1450 година.
На езика на хората от периода Хохокам постройките били наричани Голяма къща – на техния език това звучало като Сиуан Уаа Ки (Siwan Waa Ki). Испанците превели това на своя език и така постройките придобили името Каза Гранде, което е испанският израз за Голяма къща.
Името идва от голямата площ на мястото, което е имало четириетажни постройки, напуснати от хората, живели на това място, през 1450 година. Основната постройка била изградена така, че да издържи екстремните условия през лятото и зимата в продължение на над седем века.
През деветнадесети век имало много туристи, които оставили свои надписи и рисунки върху стените. През 1932 година бил изграден голям стоманен навес, който предпазва Каза Гранде от капризите на времето. Той на практика е заменил навеса, изграден от желязо през 1903 година. Мястото получило статут на национален монумент през 1918 година.
Тъй като хората, които живеели на територията на Каза Гранде, не са оставили никакви писмени документи, нито писмен език, първите исторически писмени свидетелства за Каза Гранде са написани през 1694 година от отец Еусебио Франциско Кино (Padre Eusebio Francisco Kino). Той описва голямата постройка с името Каза Гранде, което се използва и до днес. След него много хора започват да пишат очерци и цели статии за руините, което привлича обществения интерес към мястото.
От 1860 година тук започват да идват много туристи, пристигащи, за да видят къде са живеели древните обитатели на пустинята Сонора. С появата на железницата още повече хора пристигали, за да видят историческата местност, което довело до огромни загуби за археолозите, тъй като много от посетителите си взимали сувенири за спомен.
Антропологът Адолф Банделиер (Adolph Bandelier) посетил руините на Каза Гранде през 1883 година и описал тяхното важно историческо значение. През 1877 година тук стартирала археологическа експедиция, известна като Югоизточната археологическа експедиция на Хеменуей (Hemenway Southwestern Archaeological Expedition). Тя била спонсорирана от филантропката Мери Хеменуей (Mary Hemenway) от Масачузетс (Massachusetts). Експедицията била оглавявана от известния антрополог Франк Кушинг (Frank Cushing).
Влиятелни жители на Бостън убедили сенатора Джордж Фоуър(George Hoar) да предсстави петиция пред Сената на Съединените Щати. С тази петиция към правителството се изразявала надежда, че ще бъдат взети мерки за опазване и възстановяване на руините.
Възстановителните работи започнали през 1892 година и президентът Бенджамин Харисън обявил територията от една квадратна миля, обграждаща руините Каза Гранде за първия праисторически и културен резерват, основан на територията на Съединените Щати. Повечето от видимите руини били изровени от земята през 1908 година. Туристите с уважение се отнасят към руините от древните обитатели на тази местност, за да могат те да бъдат оценени и от бъдещите поколения.
