Поатие
Поатие (Poitiers) е град в Западна Франция. Населението на града е над 92 хиляди човека. Поатие е разположен в Сой дю Поату (Seuil du Poitou). Това е плитка зона, която свързва Акитен Базен (Aquitaine Basin) с Пари Базен (Paris Basin).
Поатие е основан от келтското племе Пиктон (Pictones), като те са го наричали Опидум Лемонум (Opidum Lemonum), преди римляните да го променят.
Смята се, че името на града произлиза от келтската дума за бряст - Lemo. След римското влияние градът става известен като Пиктавиум (Pictavium).
Римляните са построили в града три акведукта. Този обширен ансамбъл от римски съграждения сочи, че градът е имал статут на особено значимо селище. Възможно е дори да е бил столица на Римската провинция Галия Акитания (Gallia Aquitania) през втори век.
През трети и четвърти век, когато християнството станало официална религия в Римската империя, първият владика на Поатие Сен Хилариу (Saint Hilarius) покръстил жителите на града.
През четвърти век около Поатие е построена здрава стена, висока 10 метра и дълга 2.5 километра, като височината ѝ варира в естествено защитената източна страна и по върховете на издатини.
По това време градът става известен като Поатие в чест на първооснователите му – племето Пиктон.
Петдесет години по-късно той попада в ръцете на арийските вестготи и става една от главните резиденции на техните крале.
През по-голямата част от Ранното Средновековие стратегическото разположение и защитеност на Поатие, който е далеч от центъра на франкската мощ, се оказват голямо предимство.
Битката за Поатие се разиграва на 19 септември 1356 година по време на Стогодишната война. През 1418 година кралският парламент е преместен от Париж в Поатие, където остава в изгнание до 1436 година. Университетът на Поатие е основан през 1431 година.
През деветнадесети век са построени множество военни бази в града заради централното му стратегическо разположение. Въпреки че се намира на голямо разстояние от границите на Франция, Поатие става гарнизонен град. По време на бомбардировки през Втората световна война е ударен особено силно в областта на железопътната.
Днес Поатие е град, който е притегателен за туристите. В него има много забележителности. Църквата Елиз Сте Радегонд (Église Ste-Radegonde) е построена през единадесети век в чест на покровителката на Поатие – Радегонд, съпруга на франкския крал. Черният мраморен саркофаг с нейните тленни останки се намира в гробницата на тази сграда.
Музеят Сен Кроа (St-Croix) е изграден на мястото на манастира Сен Кроа. Сред експонатите се намира и секцията за изящни изкуства, посветена почти изцяло на изобразителното изкуство.
Болшинството от картините тук са фокусирани върху фламандското и холандското изкуство, като обхващат периода от шестнадесети до осемнадесети век.
Катедралата Сен Пиер (St-Pierre) е построена от английския крал Хенри Втори (Henry II) 1162 година върху развалините на Римската Базилика.
Баптистерията Сен Жан (St-Jean) е най-старинният християнски монумент във Франция. Строителството започва с римски основи през четвърти век, след което продължава през седми век. Вътре могат да се видят фрески, датиращи от единадесети век, както и колекция от погребални скулптури.
Пале де Жустис (Palais de Justice), величествената общинска сграда, е мястото, където са се разиграли няколко важни исторически събития. Тук са се водили разпитите на Жана д’Арк (Joan of Arc) от Френския правителствен съд. Това също е и мястото, където през 1170 година Ричард Лъвското сърце (Richard The Lion Heart)е провъзгласен за граф на Поату (Poitou) и херцог на Анжу (Anjou).
