Вулканът Паринакота
Вулканът Паринакота (Parinacota) се намира на 6348 метра надморска височина в северната част на Чили. Вулканът се намира близо до границата с Боливия. Паринакота е разположен в Националния парк Лаука (Lauca), който се намира в Централните Анди (Andes).
При изригването на Паринакота преди около осем хиляди години са се образували шест кубични километра лава, която се е разляла на двадесет и два километра на запад. Тя блокирала руслата на реките, като оформила езерото Чунгара (Chungara).
Вулканичната дейност след време възстановила вулкана, в който се намира древен кратер, широк седемстотин метра. На западните му склонове има сравнително млади потоци от лава.
Паринакота е известен като Кралят на Севера и е един от най-любимите вулкани на туристите в тази част на Чили. Красотата на вулкана направо спира дъха на всеки, който го види отблизо. Върхът му е покрит с глетчър и за да се стигне до него, трябва да се използва брадва за лед. Ъгълът на склона достига до четиридесет градуса, но при нормални атмосферни условия не е необходима професионална екипировка.
Кратерът на вулкана е дълбок над двеста и четиридесет метра. Димът, който постоянно излиза от вулкана, е напомняне, че той е активен и би могъл да изригне отново. Последната му вулканична активност е била преди шестстотин години.
За да се стигне до вулкана Паринакота, трябва да се тръгне от Путре (Putre). Оттам започва седемдесеткилометров асфалтов път, който води до езерото Чунгара. Добре е туристите да се консултират със служителите на парка за най-добрия начин за стигане до подножието на вулкана. След езерото пътят криволичи живописно и след девет километра може да се достигне мястото, откъдето да започне изкачването.
За да стигнат до върха, туристите трябва да са подготвени за дълго и бавно изкачване. Препоръката на опитни катерачи е след около три-четири часа да се намери място за лагер. Много е трудно да се намери подходящо място, затова туристите трябва да бъдат придружени от някой, който е наясно с терена. Тъй като атмосферните условия са специфични, се изисква изпиването на обилно количество вода за всеки турист. По време на студения сезон е доста трудно да се открие туристическата пътека, тъй като тя буквално не се вижда. На 5100 метра надморска височина е последното място, където може да се разположи лагер.
След като пренощуват, туристите трябва да поемат към върха с брадва за лед в ръка. За около дванадесет часа може да се достигне върха и да остане време за обратен път до лагера.
Може да се стигне до върха и по северния път, който започва от Капуена (Capuena), а дотам се стига с помощта на туристически фирми от Путре. Добре е туристите да поостанат два дни, за да се аклиматизират. Базовият лагер се намира на височина от 4823 метра. Той се нарича Хискитистей (Huisquitistay). Върви се по песъчлива пътека по скалист склон, който води до голямо плато.
Задължително трябва да се носи много вода, тъй като пътят е дълъг, а обезводняването може да доведе до сериозни неприятни последствия. Ако туристите останат без вода, могат да пият разтопена снежна вода. Колкото по-близо се намират туристите до вулкана, толкова е по-голяма вероятността да усетят неприятни болки в стомаха – това е често срещано явление.
Денят, в който туристите трябва да се изкачат до върха на вулкана, трябва да бъде избран от професионалист, тъй като катерачите са зависими най-вече от атмосферните условия и от наличието на сняг. При снеговалеж бързо се закрива туристическата пътека и се образуват огромни преспи, които трябва да се заобикалят, а това прави катеренето опасно.
Освен че отнема много време и е свързано с опасности, катеренето при лоши атмосферни условия е и доста изморително. Препоръчително е изкачването да започне възможно най-рано през деня.
