Замъкът Нарикала

Замъкът Нарикала (Narikala) се намира в пределите на грузинския град Тбилиси (Tbilisi) и от него се открива великолепна гледка към града. Самата крепост-замък не се е запазила, но руините на античните крепостни стени все още са се запазили на западното било на Сололаки (Sololaki). Древният паметник на архитактурата е душата и сърцето на града. Замъкът е построен около четвърти век, тоест крепостта е построена по време на основаването на самия град Тбилиси. Името Нарикала се появява през тринадесети век, то означава буквално „малка крепост”.

През шести век крал Дачи (Dachi) укрепил и разширил стария замък и оттогава сградата се превърнала в най-важната отбранителна крепост и кралска резиденция. Цитаделата няколко пъти е била нападана от чужди нашественици, разрушавана и много пъти възстановявана от грузинците, когато успявали да си върнат замъка от нашествениците. Завладяването на крепостта, която била главен стратегически обект, било равносилно на завладяването на целия град.

През тринадесети век църквата Свети Николай (St. Nicolas) била издигната в пределите на замъка през дванадесети век, който по това време все още бил известен само като замъкът Кала (Kala). Когато Грузия била окупирана от Руската империя, руският гарнизон бил разположен в замъка Нарикала. В църквата вече не се провеждали богослужения, а самата тя се използвала за барутен склад.

На мястото, където се е издигала старата църква на Свети Николай, която била напълно разрушена от голям пожар, през 1997 година била издигната нова църква по проект на грузинския архитект Кипароидзе (Kiparoidze). Новата църква била точно копие на старата църква, тъй като били открити плановете за първоначалното й строителство. Вътрешната част на църквата е изографисана с библейски сцени.

Смята се, че който се моли в църквата на Свети Николай, получава подкрепа свише, затова тук постоянно се изкачват възрастни хора, и макар че пътят е доста стръмен, те твърдят, че не чувстват умора, а сякаш се зареждат с енергия. В църквата се сбъдват желанията на хората и затова тя се смята за свещено място от всички местни.

Крепостта няколко пъти се е разширявала и достроявала. През периода от седми до дванадесети век тя се разширявала от араби. Цитаделата в съвременния си вид е ярък образец за арабско укрепление. Нарикала, която се е намирала на Великия Път на коприната, е била най-укрепеното и непристъпно съоръжение във фортификационната система на Тбилиси.

През 1827 година крепостта е била разрушена от силно земетресение и оттогава насам никога не е била възстановявана напълно. Но запазилите се до ден днешен каменни кули на Нарикала си остават мълчаливи свидетели на историята на града. През деветнадесети век долните бастиони на крепостта били напълно разрушени.

Крепостта Нарикала и днес учудва туристите с непристъпните си кули и с високите си крепостни стени. Още през седми век, заедно с разрастването на Тбилиси, се разраснала и крепостта Нарикала. Крепостните стени се спуснали към реката края града и владетелите на замъка имали пълен контрол върху търговските пътища в околността. Нарикала била на практика непревземаема заради заобикалящите я планини, но все пак тя била превземана няколко пъти.

Като всеки военен отбранителен обект, и крепостта Нарикала имала своите тайни коридори, а също така имала специална система за водоснабдяване на замъка. Това давало възможност на населението на крепостта да получава прясна вода дори при окупация от враговете. В момента в Нарикала се провеждат много реставрационни и укрепителни действия, за да се защити замъкът от разрухата на времето.