Замъкът Колдиц

Замъкът Колдиц (Colditz) е ренесансов разкошен замък, който се намира в град Колдиц, близо до Лайпциг (Leipzig). Замъкът Колдиц в различни епохи е изпълнявал функциите не само на резиденция на крале и курфюрсти, но също така на приют за бездомници, на затвор, на болница за психични увреждания, на лагер за военнопленници. За хилядолетната си история замъкът Колдиц не само се използвал за най-различни цели, но и нееднократно сменял собствениците си.

Първото писмено споменаване на замъка Колдиц е през 1046 година, когато императорът на Свещената Римска империя Хайнрих Трети (Heinrich III) подарил замъка Колдиц на съпругата си Агнес (Agnes). Неговият наследник, Хайнрих Четвърти (Heinrich IV) подарил замъка на един от най-верните си васали. През дванадесети век, по време на императора на Свещената Римска Империя Фридрих Първи Барбароса (Friedrich I Barbarossa) замъкът е бил едно от важните военни укрепления на империята. Малко по-късно в него е направен първият в Германия зоопарк, който обаче е бил достъпен само за богаташи.

През следващите три столетия замъкът Колдиц много пъти сменял собствениците си, а през 1404 година за дълго време станал собственост на княжеския род Ветинер (Wettiner).

В началото на деветнадесети век замъкът Колдиц, където са се организирали най-тържествените празници на владетели, се превърнал в затвор и в приют за бедняци. След това замъкът станал приют за душевноболни.

През 1933 година, когато на власт идват нацистите, в замъка се настаняват политическите противници на властта, а по време на Втората световна война замъкът Колдиц е място, където се събират пленени офицери от Полша, Белгия, Франция, Холандия и Великобритания. Тогава са направени триста опита за бягство, от които успяват само тридесет.

Френски офицери изкопали четиридесет и четири метров тунел, но не успели да излязат на повърхността. Пленените офицери дори построили делтапланер от дърво и чаршафи. Днес в замъка Колдиц има музей на бягството, освен това тук се намира и младежка туристическа база, планира се откриването в сградата на музикална академия.

Замъкът Колдиц е разположен на стратегически важно място на брега на река Мулде (Mulde). Замъкът се издига върху скала, точно над град Колдиц, който възникнал през дванадесети век като търговско селище около крепостните стени на замъка Колдиц.

Замъкът е построен по всички канони на средновековно военно съоръжение, но след много пожари и разрушения той е бил построен почти наново в ренесансов стил през шестнадесети век. В резултат на това преустройство той се превърнал в един от най-важните архитектурни паметници от епохата в тази част на Германия. По време на реконструкцията на замъка била разрушена средновековна кула, но затова пък са запазени много късноготически елементи.

Целият интериор на замъка Колдиц е бил продаден през 1787 година, когато е превърнат в приют за бездомници, тъй като замъкът вече не отговарял на изискванията, които се поставяли пред дворците от онова време. Според специалистите по архитектура по онова време той вече бил изживял дните си и изглеждал старомодно. Последният монарх, който посетил замъка, преди да го превърнат в приют за бедняци, бил крал Август Втори (August II).

По времето, когато замъкът е клиника за душевноболни, най-известният му пациент е синът на прочутия композитор Роберт Шуман (Robert Schumann) – Лудвиг Шуман (Ludwig Schumann). Той прекарал в лудницата двадесет и осем години.

Днес в замъка Колдиц всяка година пристигат десетки хиляди туристи от цял свят, за да видят сградата, където са се случили толкова интересни събития.