Дворецът Сен-Жермен
Дворецът Сен-Жермен (Saint Germain) се намира в Париж, по-рано е изпълнявал функцията на кралска резиденция в предградието Сен-Жермен-ан-Ле (Saint Germain en Laye).
През 1124 година замъкът дворецът Сен-Жермен е бил издигнат от Луи Шести (Louis VI) като укрепено място за лов в горите на Сен-Жермен. Постройката се е издигала върху мястото, където през десети век е бил построен манастир.
През 1238 година Луи Девети (Louis IX) заменил по-ранния параклис, построен през 1223 година от Филип Втори Август (Philip II Augustus) с параклиса Сен Шапел(Sainte Chapelle), който е съхранен до днес. Той е с красиви портали и по него са работили същите майстори, които са създали църквата в Сен-Дени (Saint-Denis).
През 1346 година замъкът бил разрушен, а през 1370 година Шарл Пети (Charles V) построил наново замъка в ромбоидна форма. През 1539 Франсис Първи (Francis I) решил да преустрои замъка, като използвал за тази цел архитекта Пиер Шамбиге (Pierre Chambiges).
Те използвали ромбоидните основи на стария замък и превърнали замъка в нещо невиждано за онова време. Голямо влияние оказала италианската архитектурна ренесансова школа. Върху основите на стария замък бил издигнат специален подиум, който давал странната илюзия на две сгради, които са една върху друга.
Дворецът бил украсен с венециански (Venetian) прозорци и върху фасадата му се усеща влиянието на италианския майстор Себастиано Серлио (Sebastiano Serlio). В резултат дворецът се превърнал в странна, но впечатляваща смесица от готически и ренесансови елементи. Дворецът е бил със странен за времето си плосък покрив, което го направило първият такъв в цяла Европа.
През 1553 Анри Втори (Henry II) наел Филибер де Л’Орм (Philibert de L’Orme), за да направи допълнителна резиденция към замъка. Дворът е бил разширен, изградени са допълнителни сервизни помещения с кули, а склонът на хълма е бил украсен с дълги стълбища.
Тогава били създадени и разкошните терасирани градини на двореца, които са известни като първите градини от италиански тип във Франция. През 1559 година работата била продължена от Франческо Приматичо (Francesco Primaticcio), който създал нещо като театър в централния двор.
Луи Тринадесети (Louis XIII) преместил целия кралски двор в двореца Сен-Жермен. Точно тук се родил дългоочакваният му наследник Луи Четиринадесети (Louis XIV). Кралският наследник използвал постоянно резиденцията си в Сен-Жермен, макар че изобщо не я обичал, и накрая се преместил окончателно през 1682 година във Версай (Versailles).
От края на осемдесетте години на седемнадесети век замъкът Сен-Жермен бил обитаван от английския крал в изгнание Джеймс Втори (James II), който живял в двореца до своята смърт през 1701 година.
През 1777 новата кралска резиденция била купена от бъдещият крал Шарл Десети (later Charles X), който веднага я разрушил, но така и не успял да построи желания от него замък, който поръчал на Франсоа-Жозеф Беланже (François-Joseph Belanger). Дворецът Сен-Жермен вече не служел за резиденция на френските крале и за известно време изпълнявал функцията на военна школа за кавалеристи на френската империя.
Дворецът Сен-Жермен бил изцяло реставриран през 1855 година от Южен-Луи Миле (Eugène-Louis Millet). По това време около замъка са посадени няколко милиона дървета. От 1867 година в двореца се намира Националният музей на античността.
В двореца Сен-Жермен е подписан Сен-Жерменският Мирен договор от 1919 година от страните победителки в Първата Световна война и Австрия, като с този договор се ограничавали въоръжените сили на Австрия.
