Сен Мишел д'Егил
Параклисът на Сент Мишел д'Егил (St Michael d'Aiguilhe) е малък пилигримски параклис, който се намира на върха на скала. Той се намира в Ле Пюи-ан-Велей, Оверн (Le Puy-en-Velay, Auvergne). Параклисът е издигнат през 962 година.
Оттогава той е смятан за свещено място. Но преди да се издигне, римляните са почитали тази вулканична скала, като я посветили на Меркурий, вестоносеца на логовете. На върха на скалата има останки от праисторически долмен. Християните построили параклис на свети Архангел Михаил.
Параклисът е издигнат от епископ Годескалк (Godescalc) и от дякон Трианий (Trianus). Параклисът станал притегателно място за много пилигрими. Ле Пю ен Велей било едно от стартовите места по пътя Сантяго де Компостела (Santiago de Compostela).
През дванадесети век параклисът, който бил първоначално доста малък, бил разширен на запад. Били добавени горна галерия, резбован портал и часовникова кула. Върху портала има изображения на различните фази на Луната.
Фреските от десети век по това време са били реставрирани и са добавени още фрески. През 1275 година пада часовниковата кула и до деветнадесети век тя не е издигната наново.
През 1955 година археолози са открили ценни предмети в олтара. Днес те са изложени на стената. Сред тях са дървено разпятие, донесено от пилигрим, и метален византийско кръст, с релеф на Дева Мария и младенеца.
Базалтовата игла, върху която е построен параклисът, се издига на осемдесет и два метра височина. Часовниковата кула е направена по начина, по който е направена катедралата Ле Пю, чиито арки са изработени от различни по цвят камъни. В това се изразява исламското влияние. Параклисът е украсен с мозайки от черни, бели и червени камъни, подредени в геометрични фигури, с релефи, изрязани в по-светли тонове.
До параклиса се стига по двеста шестдесет и осем стъпала. Те са в добро състояние и докато се катерят по тях, за да стигнат по параклиса, туристите се наслаждават на невероятно красива гледка.
Каменни украси на фасадата изобразяват теми от Сътворението. Релеф на една от арките изобразява Божия агнец. Над арката се вият лози и птици и две фигури, които изобразяват Създаването и Падението. Лозите излизат от устите на две огромни човешки глави.
Параклисът е украсен с изображенията на две русалки, от които едната е с рибешка опашка, а другата – с опашка на змия. Двете русалки изобразяват изксушенията, на които са подложени душите на хората, загинали по вода и на суша.
Върхът на фасадата е украсен с пет релефа, поддържани от четири ръце. В средата се намира Исус Христос с Алфа и Омега. Той държи книгата на живота. Вдясно от него се намира дева Мария и Свети Йоан. Отляво се намира Свети Петър и Свети Михаил.
Интериорът на параклиса е с невероятна атмосфера на духовност. Подът е от камък, а от миниатюрните прозорчета едва се процежда светлина. Вътрешността на параклиса е украсена с колони, върху чиито капители има фигури на животни.
Сред фреските, които могат да се разгледат, са изображение на Исус Христос със Слънцето и Луната, както и на Архангел Михаил, който е изобразен с два серафима. Четирите ъгъла на параклиса са украсени с медальони на четиримата евангелисти.
Стените на светилището са посветени на сцени от небесата, изобразени като камък, от който надничат много хора, както и на възкресението от смъртта. Има изображения на сцени от Чистилището, както и изображение на дванадесетте апостоли, на светци и на ангели. Има и бронзова статуя на Дева Мария, както и дървена статуя на Свети Архангел Михаил, който убива дракона, която е създадена през петнадесети век.
В параклиса е идвала да се моли майката на Жана Д’Арк – Изабел Роме (Isabelle Romée).
