Замъкът Фуа
Замъкът Фуа (Foix) се намира в департамента Ариеж (Ariège) и векове наред той е бил контролен пункт за минаването през долината на река Ариеж. Неговите непревземаеми стени пазели цялата местност. Мястото на построяване на замъка Фуа било избрано много прецизно, тъй като както и повечето крепости в Ариеж, той е бил построен по времето на несигурност и териториални битки. Замъкът Фуа е изпълнявал и функцията на отбранителна крепост на южните Пиринеи (Pyrenee). Мощната цитадела се издига на скалист хълм точно над града, който носи името на замъка. Замъкът Фуа е един от паметниците във Франция с национално значение.
Трите кули, които са основни архитектурни елементи на замъка Фуа, представляват образци на фортификационното архитектурно изкуство от различни исторически периоди. Двете квадратни кули са построени през дванадесети век, а голямата кръгла кула е била издигната през петнадесети век.
Според археологически находки тукашните пещери в скалата Фуа, върху която се разполага замъкът, са били обитавани още в праисторическата епоха. Преди да се появи замъкът, на това място се е намирал укрепен форт, който е издигнат по времето на Меровингите (Merovingian), а през десети век този форт е бил превърнат в замък. Първото писмено свидетелство в исторически документи за замъка Фуа е от 987 година.
Замъкът е бил дом за аристократи, които са предци на виконта на Беарн (Béarn) и дори на Анри Четвърти (Henri IV). През 1002 година замъкът фигурира в завещанието на първия граф на Каркасон (Carcassonne), в което той предава крепостта на сина си Бернар Роже (Bernard Roger). До 1290 година замъкът остава резиденция на графовете Роже, известни като де Фуа. В началото на тринадесети век в южната част на Франция се разразила поредица от Албигойски (Albigensians) войни, които били водени от католическата църква срещу катарите (Cathars).
Замъкът Фуа станал основна крепост на катарите, към които принадлежали представителите на аристократичното семейство де Фуа. В периода от 1209 до 1429 година графовете Фуа били душата на Окитанската (Occitan) защита срещу албигойците и графство Фуа се превърнало в основна защитна линия на катарите. Крепостта била обсадена два пъти под командването на Симон де Монфор (Simon de Montfort) – през 1211 и през 1212 година.
Тя била атакувана от кръстоносците, които една по една превземали важните крепости на катарите. По това време замъкът Фуа бил на практика непревземаем, затова кръстоносците така и не могли да влязат в него. Заради това последствията от нашествието на кръстоносците в графство Фуа се оказали не чак толкова фатални, колкото в другите места, където имало крепости на катарите.
През 1272 година замъкът Фуа бил превзет от френския крал Филип Смелия (Philippe the Bold). През първата половина на четиринадесети век били започнати работите по строежа на голямата кръгла кула. Това било доста скъпа инвестиция за времето си. По това време владетел на замъка е бил Гастон Фебус (Gaston Febus), който взел аристократи за заложници по време на битка през 1362 година и след като получавал откуп за освобождаването на всеки един от тях, той успявал да покрие разходите по строежа на кръглата кула на замъка. Строителството било толкова сложно и скъпо, че било завършено едва през следващия век.
През 1486 година се разгорял военен конфликт между два клона от рода де Фуа. Тогава замъкът бил превзет с помощта на предателство и въоръжено нападение. От 1479 година графовете де Фуа стават владетели на Навара (Navarre), а по-късно – крале на Франция. През 1607 година крал Анри Четвърти (Henry IV), последен от наварските крале, включил територията на графство Фуа в границите на френското кралство.
Замъкът Фуа продължил да съществува като сигурна защита на района. След Френската революция замъкът се е използвал като затвор и към него се добавят помещения за затворническата администрация. През 1864 година замъкът спира да функционира като затвор. В края на деветнадесети век започва реставрацията на замъка.
