Замъкът Хадли
Замъкът Хадли (Hadleigh) е средновековна крепост, построена през тридесетте години на тринадесети век от Хюбърт де Бург (Hubert de Burgh), херцог на Кент (Kent), който изхарчил голяма сума, за да построи величествения замък. Хюбърт де Бург получил земята, върху която построил замъка, през 1215 година от крал Джон (John), който му дарил местността, известна като Хадли.
Хюбърт де Бург бил министър на правосъдието по времето на крал Джон. Де Бург управлявал два важни замъка на краля – в Уиндзор (Windsor) и в Дувър (Dover). В Дувър той показал своите военни изкуства, като успял да опази замъка непристъпен по време на обсадата през 1216 година.
На практика Хюбърт де Бург се явявал управник на Англия по време на детството на младия Хенри Трети (Henry III). Де Бург построил разкошен замък, за да покаже на всички своето могъщество и богатство.
След множество караници с порасналия вече крал Хенри Трети бляскава кариера на Хюбърт де Бург приключила и той бил принуден да върне на короната земите си и владенията си, сред които бил и замъкът Хадли. Самият благородник, който дълго време бил регент на Хенри Трети, бил хвърлен в затвора. Хенри Трети продължил строителните работи в замъка Хадли.
От 1239 година замъкът преминал във владение на кралските наследници, но не бил използван от тях като резиденция още цели сто години. Крал Едуард Втори (Edward II) започнал да използва красивия замък за своя постоянна кралска резиденция.
Замъкът Хадли бил построен върху нестабилна земна маса, под която имало дебел слой глина.
Проблемите, свързани с това, започнали през 1274 година, когато замъкът започнал да се разрушава. Свлачище сринало южната стена на замъка и довело до разрухата на голяма част от североизточната кула на замъка Хадли.
Едуард Трети (Edward III) бил първият крал, който оценил стратегическото разположение и значение на замъка Хадли – той бил сякаш създаден, за да бъде база за защитата на устието на река Темза (Thames) срещу французите по време на Стогодишната война.
Нуждата от по-систематична защита на устието на Темза принудила краля да разшири замъка Хадли и да построи замъка Куинбороу (Queenborough) на другия бряг. Едуард Трети похарчил огромни суми, за да разшири замъка. Той построил грандиозна порта и изящен параклис. Източната част на замъка била трансформирана с добавянето на две впечатляващи кули.
Замъкът Хадли се превърнал в любимо място на застаряващия крал. В замъка е имало внушителна по размери Голяма зала, която имала допълнително помещение зад нея, което изпълнявало функциите на покои на владетеля. В единия край на Голямата зала имало стая за сервиране. Сред английските монарси е съществувал обичай да се подарява на кралицата замък, който е достоен за владетелката на страната.
Замъкът постоянно сменял собственичките си в зависимост от това коя от съпругите на Хенри VIII (Henry VIII) е била удостоена с честта да й бъде направен наистина кралски подарък. Три от тях били владетелки на замъка Хадли – Катерина Арагонска (Catherine of Aragon), Анна от Клив (Anne of Cleves) и Катерина Пар (Catherine Parr).
Наследникът на замъка – Едуард Шести (Edward VI) не проявил голям интерес към замъка Хадли като към кралска резиденция. Той го дал под наем и след това го продал на лорд Рич (Riche) през 1551 година. Лордът продал замъка на части, които били използвани като строителен материал. По време на разрушенията били унищожени всички важни орнаменти на замъка Хадли. Днес от замъка Хадли могат да се видят само руини на две от кръглите триетажни кули. Замъкът Хадли е посещаван от туристи през цялата година.
