Национален парк Тижука
Националният парк Тижука (Tijuca) е създаден през 1961 година на площ отг над три хиляди хектара. Това е било направено с цел предотвратяване на ерозията на почвите, намаляването на наводненията, както и с цел намаляване на замърсяването на въздуха. Другите цели са били поддържане на нормалната циркулация на водата, която се доставя в града – паркът е една от най-ценните забележителности на Рио де Жанейро (Rio de Janeiro), както и създаването на възможности за почивка.
През 1991 година ЮНЕСКО (UNESCO) е признала националния парк Тижука за световен резерват на биосферата. Съхраняването на националния парк Тижука пряко е свързано с благосъстоянието и икономиката на града. Националният парк Тижука е естествена граница между различните зони на града – той отделя западната му част от останалите зони, както и северната от южната.
Територията на националния парк Тижука се разделя на три сектора – това е сектор А, който включва гората Тижука, известна като (Floresta da Tijuca). Тази гора е съществувала на това място векове преди създаването на националния парк, но след това е била изсечена и наново възстановена.
Сектор В включва планината Кариока - Серра да Кариока (Serra da Carioca), както и Виста Шинеза (Vista Chinesa), което се превежда като Китайска панорама. В сектор С се намират Педра Бонита (Pedra Bonita), Агулиния да Гавеа (Agulhinha da Gávea) и Педра да Гавеа (Pedra da Gávea).
Една от основните цели на служителите на парка, за съжаление, е непрекъснатата борба с незаконните нахлувания и опитите за използване на земята на парка с търговска цел.
Тижука е признат за най-голямата градска гора в цял свят. Тя се простира на площ от над 32 квадратни километра. В парка има огромно разнообразие от флора и фауна. В националния парк Тижука могат да се видят растения, животни и птици, които са характерни за горите Мата Атлантика (Mata Atlantica) – с това име бразилците наричат атлантическата гора. Някои от растенията и животните, които могат да се срещнат тук, не обитават нито една друга част на света.
Историята на националния парк Тижука започва през деветнадесети век, когато огромно количество горски масиви в Бразилия (Brazil) са били унищожени с цел създаване на селскостопански плантации. Император Педро Втори (Pedro II) поискал да възстанови поне частично зелените съкровища на държавата и през 1861 година поискал да се засади наново с дървета територията, където днес се намира национален парк Тижука. Той натоварил с тази задача майор Мануел Гомес Арчер (Manuel Gomes Archer).
Първоначално само шест роби работели по проекта, след това се включили още двадесет и двама и за тринадесет години успели да отгледат над сто хиляди растения, докарани най-вече от Мата Атлантика. След това били направени площадки за отдих, красиви мостове, фонтани и езера, и паркът бил отворен за широката публика.
В Национален парк Тижука има много забележителности, като най-известната е статуята на Христос Спасителя (Christ the Redeemer), която се намира на върха на планината Корковадо (Corcovado).
