Килифаревския манастир
Килифаревският манастир е света обител, която се намира в близост до Велико Търново (Veliko Tarnovo). Името на Килифаревския манастир е „Рождество Богородично“ (Birth of Godmother). Той се намира до красивата река Белица (Belitza). Манастирът дължи популярното си име Килифаревски заради близостта си до град Килифарево. В Килифаревският манастир всяка година пристигат много почитатели на древните манастири, както и поклонници на християнството.
Манастирът е доста древен, той е създаден в средата на четиринадесети век. Духовната обител се създава с помощта на тогавашния български цар Иван Александър. Много бързо след построяването на Килифаревския манастир той става духовно средище и една от най-богатите по това време съкровищници на книжнина.
В Килифаревския манастир се събират много монаси, чиято цел е не само да просвещават жителите на околията, но също така и да превеждат и да преписват християнски проповеди, жития на светии, книги за богослужения.
След средата на четиринадесети век в Килифаревския манастир се създава и обособена книжовна школа. В нея учат над четиристотин души, които излизат от школата, заредени със солидни знания. Сред учениците на школата от Килифаревския манастир са московският митрополит Киприан, както и българският патриарх Евтимий.
Когато станало ясно, че османските нашественици ще атакуват и Велико Търново, българският цар Иван Александър подкрепил създаването на нова църква със свои собствени средства. За да се предпазят от османските завоеватели, духовниците в манастира успели да го усъвършенстват срещу нападение с по-дебели стени. Били построени и бойни кули за отпор на нападателите.
Цар Иван Александър дарил и средства за построяването на висока наблюдателна кула, която да служи за предупреждение за нападение от врагове. Това обаче не помогнало и манастирът бил унищожен. За голямо съжаление всички книги и преводи, които се намирали в манастира, били изпепелени.
Сред руините на крепостните стени и на оцелялата от разрушаването част на Килифаревския манастир в края на шестнадесети век са се криели бунтовници, които се борели срещу османското владичество. След като били разкрити, османските завоеватели изравнили дебелите стени и останки от манастира със земята.
Векове наред Килифаревският манастир е бил само спомен и легенда, предавана от поколение на поколение. През 1718 година той е построен наново, но не на старото си място, а точно до река Белица.
Това е съвсем близо до мястото, където се е намирал навремето първият Килифаревски манастир. Построяването на манастира и храмовата църква към него е напълно завършено през четиридесетте години на деветнадесети век. В средата на двадесети век манастирът е обявен за женски.
Той действа и днес. В него функционира църква, създадена от прочутия майстор Кольо Фичето, който я е построил малко преди окончателното завършване на новия манастир. Манастирският комплекс има и жилищни сгради, чието построяване датира от средата на деветнадесети век.
Към манастира има и два параклиса с ценни стенописи, които са направени в началото на осемнадесети век. Преобладават стенописите на Богородица. В Килифаревския манастир туристите могат да видят старинен иконостас от средата на деветнадесети век, който е позлатен. В Килифаревския манастир се съхраняват много икони, които са с голяма ценност.
Под Килифаревския манастир е имало таен проход, който от години се атакува от иманяри. Това е нанесло големи щети на района около манастира. Наистина съществува тунел под земята, който е укрепен с камъни и е дълъг над сто и петдесет метра.
Тунелът, който е висок почти два метра, тръгва от манастира и излиза край гората в близост до светата обител. Този тунел е имал за цел да осигури бягството на монасите в случай на нападение или за пренасяне на храна, ако манастирът е обсаден.
Смятало се е, че в тунела са съхранени ценни книжовни документи, които са били обвити с восък, за да издържат на времето. Най-вероятно те са заграбени от иманяри.
