Център Жорж Помпиду

Център Жорж Помпиду (Centre Georges Pompidou) е културен комплекс с високо технологична архитектура, намиращ се в Париж, столицата на Франция. Той се намира на ул "Бобург" и затова се знае сред местното население и като "Център Бобур".

Известен е по цял свят със своята уникална нестандартна архитектура, както и с иновационното си административно деление - той не е само музей за изкуство, но съдържа в себе си и библиотека, кино, театър, моден ресторант, институт за наука, зала за проучванията за акустиката и всякакви прояви на съвременното изкуство, които биха могли да бъдат изложени и показани на посетителите му.

Център Жорж Помпиду е кръстен на президента на Франция Жорж Помпиду, който е инициатор за създаването му. Той стъпва на власт като президент през 1969 г. и управлява пет години, като мандатът му е прекъснат през 1974 г. поради болест. Наследява го Валери Жискар д'Естен.

Идеята за създаване на център за модерно изкуство в Париж съществува доста преди раждането на идеята на Жорж Помпиду. Проблемът бил, че се предвиждало изграждане на терен, в който да се помещава Националната библиотека.

Имало и спорове дали бъдещият музей да е само за модерно изкуство, но надделяло мнението, че след като Франция има своя Лувър, няма място за втора такава постройка и се взело решение на избрания терен да се построи сграда, която да помещава в себе си и Националната библиотека, и да има зали за излагане на творби на млади и съвременни художници, скулптори и всякакви творци на новото време.

През 1971 г. за главни архитекти на новата сграда се назначават Ренцо Гиано и Ричард Робъртс. Назначаването става чрез конкурс, каквото е било желанието на Жорж Помпиду. Съоръжението отнема 6 години упорит труд за архитектите и работниците по обекта и накрая през 1977 г. откриването на Център Жорж Помпиду става факт. Официалното откриване се извършва от тогавашния президент Валери Жискар д'Естен.

С приключването на обекта мненията са доста противоречиви. Съоръжението е на седем нива, като две от тях са подземни. Странното и необичайно за сградата е, че фасадата й се състои от множество разноцветни тръби, а вътрешните строителни елементи като мостове, тръбопроводи и всякакви сглобки не са прикрити, както е стандартно, а са изложени на показ. Цялата сграда освен това е напълно прозрачна и всички посетители и изображения на изкуството могат без проблем да се видят отвън.

След първоначални остри критики местното население започва да нарича Центъра "Света Богородица на тръбопроводите" или "Склад на изкуството". Въпреки това "Жорж Помпиду" започва да става популярен и да жъне успехи. Според плана на самата сграда той би трябвало да побира на ден не повече от 5000 посетители, но желаещите да прекрачат прага му се оказват двойно повече.

През 1997 г. след като 20 години е приемал посетители, Център Жорж Помпиду се затваря за основен ремонт и реставрация, която продължава две години и 3 месеца. Направените подобрения са предимно в полза на хората с недъзи, центърът става достъпен и за инвалиди.

Изложбената площ се уголемява, изгражда се киносалон и театър, както и малък ресторант и детска работилница за деца на възраст 6-12 год., в която те да могат да пуснат в ход въображението си,

През 1997 г. на Център Жорж Помпиду е поставен часовник, наречен "Женитрин", който да отброява минутите и секундите до настъпването на Милениума.

Днес статистиката сочи, че Център Жорж Помпиду е на трето място по посещаемост от туристите в Париж след Айфеловата кула и Лувъра.