Музей върху вода, Охрид
Музеят върху вода е една от най-интересните атракции за туристи и местни любители на историята и културата в Охрид. Музеят е много интересен, защото се намира върху наколни жилища точно над водата на Охридското езеро.
Местността, където се намира музеят върху вода, е известна като Заливът на костите. Името й се дължи на факта, че преди известно време тук са били открити огромно количество кости.
Всъщност музеят върху водата представлява древно селище, което е било изцяло възстановено така, каквото е било преди векове. Археологическите находки в езерото са били направени едва преди петнадесетина години и е било взето решение древното селище да бъде възстановено.
Върху дървена платформа с жилища над водата са живеели хора от праисторически времена. Водата под жилищата е с дълбочина около пет метра. Върху наколните жилища са живеели около стотина жители и това на практика е представлявало селище на рибари и занаятчии.
За това археолозите са разбрали, когато са открили огромно количество инструменти за обработка на камъни, за създаване на керамични изделия и домакински изделия от дърво, както и всичко необходимо за риболов. Инструментите и изделията от дърво, керамика и камък са на над пет хиляди години.
Това, което виждат днес туристите в Залива на костите, е селището такова, каквото е било, преди да бъде разрушено от времето. Коловете от дърво са здраво забити в дъното на езерото, а върху тях, както и в древността, са изградени дървени платформи.
Върху платформите се издигат мънички рибарски къщички - има жилищни помещения и по-големи, които са служили като общи помещения. Освен с риболов, местните жители преди векове са се прехранвали и с лов, тъй като са намерени и много останки от едър дивеч по време на експедиции на подводни археолози в района.
Селището на рибарите се е намирало навътре в езерото, и всички са се придвижвали по дървените платформи, които са се свързвали със сушата с помощта на солиден дървен мост, който също се е крепял върху колове, забити в дъното на Охридското езеро.
Както и в древността, селището е оградено с парапет, който е подсигурявал безопасността на децата в наколните жилища. Самите къщички на рибарите и занаятчиите са кръгли, направени са от кирпич – смес от кал и вода, която е била оставена да се стегне под въздействието на слънчевите лъчи. Къщите са със сламени покриви.
Повечето къщи навремето са имали дупки в средата на пода. Според археолозите тези дупки са били използвани, за да могат жителите на наколното селище да ловят риба и в по-студени дни, без да излизат от защитеното от суровите атмосферни условия жилище.
През зимата местните са се топлели с помощта на кожи на хищни животни – затова в повечето от наколните жилища има кожи на лисици, мечки и други хищници с меки кожухчета. Тяхната цел е да направят обстановката по-автентична и да напомнят на туристите, че навремето от успешния лов е зависел животът на жителите на селището над водата.
Туристите намират мястото за изключително интересно и тук редовно пристигат и жители на околните градове, за да разберат повече за историята на местността и за хората, които са живеели по този интересен начин.
Туристите могат да се насладят на чаша уханно кафе в близост до наколните жилища и да получат подробна информация от туристическия център.
